* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана Милица вдовица
със мъжка рожба Иванчо.
Чуди се, мае Милица -
накъде Иванчо да даде,
на кяра, пуста печалба.
Че си Иванчо тя дала
във Русе града голяма.
Иванчо, младо даскалче,
Иванчо книга да чете,
да чете, още да пише.
Ериме, куче проклето,
Ериме, баш хайдутина!
Залюбил Ерим майка му,
на Иванчо младо даскалче.
Милица дума Ерима:
- Ериме, куче проклето,
как да се двама земнеме?
Аз имам сина Иванчо,
във Русе школо да учи,
като се Иванчо научи,
ще ми главата отреже!
Ерим Милици думаше:
- Милице, клета вдовице,
на туй ли да те науча -
здрава болнава се престори,
на Иванчо писмо напиши,
у писмото пиши-говори:
"Иване, синко Иванчо,
болнава съм, мама, ще умра,
по-скоро у село да дойдеш,
да ми водица донесеш
от бащините си герани,
от дядовите си извори -
аз ще тогива да умра!"
Иванчо си писмо получи
и си писмото прочете -
по-скоро в село пристигнал,
мйка си с душа да свари,
водица да й донесе
от бащините си герани,
от дядовите си извори...
Че се хубаво пременил
с бащина нова премяна,
запасал сабя френгия,
вземал е пушка бойлия
и неговите чифте пищови,
вземал е стомна писана,
за вода Иванчо да иде...
Като си Иванчо отиде
на бащините си герани,
като се Иванчо наведе
водица да си извади,
Ерим ще Иванчо улови,
назад му ръце ще върже,
ще му главата отреже
и ще майка му да вземе.
Иванчовата мама думаше:
- Иване, синко Иванчо,
що ти е нова премяна,
що ти е сабя френгия,
що ти е пушка бойлия
и твойте чифте пищови?
Иванчо се жалба нажали,
съблякъл нова премяна,
разпасал чифте пищови,
оставил пушка бойлия,
вземал е сабя френгия,
тръгнал е вода да иде...
Като за вода отишъл,
погледнал долу-нагоре -
отдолу иде потеря,
потеря, турци проклети
от седемдесе юнака
със седем сини байрака.
Тий си Иванча хванали,
назад му ръце вързали.
Ериме, куче проклето,
ще му главата отреже
и ще майка му да вземе!
Иванчо Ерима думаше:
- Ериме, куче проклето,
остай ме, мене съжали,
че аз съм, брате, българин -
на Бога да се помоля,
български да се прекръстя,
тогиз душица да предам!
Че са Иванчо пуснали.
Иванчо, младо даскалче,
не се на Бога помоли,
не се български прекръсти -
извади сабя френгия,
замаха ляво-надясно,
на всички глави отряза,
само Ерима оставил.
Ерим се Иванчу молеше:
- Остай ме, Иванчо, недей ме,
не ми главата отрязвай,
че аз съм вяра кучешка,
и аз у Турция ще ида!
Иванчо Ерим не опрости;
че си сабята замахна,
че му главата отряза.
Главата турил у торбата,
тръгнал у село да с' иде.
Като у двора улазяше,
и на майка си провикал:
- Я излез, мале, у двора,
Ерим ти бакшиш спроводи -
неговата глава хайдушка!
Като майка му излягъла,
Иванчо си сабя извади,
че й главата отряза!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012