* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Любит Корун млада Кондофила,
я любило за девет години,
ми одело от утро на утро,
ми одело от вечер на вечер,
дур пораснал сина Костадина,
тога ми се Корун уплашило,
тога ми се Корун позапрело.
Му допущи млада Кондофила:
- А егиди, Корун побратиме,
що не идеш, како що идеше?
Али ти се хазно дососало?
Тога велит Корун кеседжия:
- Кондофило, верна посестримо,
мене ми се хазно не дососвит,
туку сум се мошне уплашило
от твоего сина Костадина,
ми го кажвет по юнак от мене.
Тога велит млада Кондофила:
- Ай Коруне, верни побратиме,
аль тоа те тебе брига нашло?
Аз ке легнам болна от нафола,
ке си лежам за една неделя
и без хлебец, и без студна вода;
ке го пуща во гора зелена
да ми барат вода лекоита,
ке го пущам в гора без оружье,
да го чекаш, ти да го загубиш,
да бидеме, како що сме биле.
Се поболи млада Кондофила,
се поболи болна от нафола
и ми лежа за една неделя
и без хлебец, и без студна вода.
Тога велит сина Костадина:
- Леле майко, леле мила майко,
да ми кажеш от ощо си болна,
аль си болна, майко, от господа,
аль си болна, майко, от душмана,
аль си болна, майко, за попои,
аль си болна, майко, за екими,
и за вогье, майко, лекоити,
да ти барам билки чемерлики.
Тога велит млада Кондофила:
- Не сум болна, синко, за екими,
тук да пойдиш во гора зелена,
да ми бараш вода лекоита;
ама ти се, синко, милно моля
да не вземаш таткоо ти оружье!
Не се вземат оружье за здравье.
Си киниса сина Костадина
Да си ходит в гора без оружье.
И го разбра негоата сестра,
и му рече негоата сестра:
- Къде ходиш, мое мило брате,
къде ходиш в гора без оружье!
Не йе болна майка от господа,
тук йе болна майка от нафола.
Ми те пущат в гора без оружье,
там те чекат Корун кеседжия,
тебе, брате, да ми те загубит;
туку ела дома да ходиме,
ке ти даам свекървоо оружье.
Си отиде брате у сестра си
и си зеде сватоо оружье.
И му рече негоата сестра:
- Айде сега, брате Костадине,
ти да можеш, Бог да ти поможит,
да не бараш вода лекоита,
тук да бараш глава Корунова,
да донесиш на нашата майка.
Си отиде сина Костадина,
си отиде во гора зелена.
Си го найде Корун кеседжия
и му рече Корун кеседжия:
- Добре дойде, Коста добър юнак!
Я те бараф нокье со борина,
ми те найдоф денье на пладнина!
Ела однош да се обидиме!
Се разлюти Коста добър юнак,
си разлюти своя бърза коня,
си извади сабя дипленица,
го пресече преко полоина.
На час Корун още не узнало
си разлюти своя бърза коня
и се впущи той по Костадина.
Колко му се коня разиграло,
той ми падна, два трупа се стори
Тога слезе Костадин от коня,
му я зеде глава Корунова,
си я върза в една бела риза,
я обеси зад себе над коня.
Си се врати при своята сестра:
- Айде, сестро, дома да ходиме,
що ми рече, сестро, я погодиф,
и я можеф, и Господ поможи,
я донесоф глава Корунова.
Отидоха при нивната майка
и йе викна сина Костадина:
- На ти, майко, вода лекоита!
И йе хвърли глава Корунова.
- Да се любиш, как си се любила!
Ти го бараш, я ти го донесоф,
ако пойдоф в гора без оружье.
Търгна сабя, майка си пресече,
не йе отнесе в църков да закопат,
тук йе фарли по бела Дунава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012