* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Останала млада Дойчиница,
останала млада вдовица,
остана й дете седмогодче.
Научил се Горуна гидия
да си лъже млада Дойчиница;
все е ишел нощкем, полунощкем.
Проговаря млада Дойчиница:
- Ей тизека, Горуно гидийо,
защо идеш нощи, полунощи,
та си газиш тия тъмни друми,
що не дойдеш денем у пладнина?
Проговаря Горуна гидия:
- Ей тизека, млада Дойчинице,
я не смеем от твоето дете -
ти си имаш дете седмогодче,
оно има бащино оружье!
Проговаря млада Дойчиница:
- Ти се не бой, Горуна гидийо,
на детето много лесно бива -
че го пратим на езер за вода,
тамо има змия тройоглава,
она него младо че погуби!
Разболела се Дойчиница,
здрава се болна направила,
па на дете вели и говори:
- Ей тизека, дете седмогодче,
ти си останало без бащица,
че останеш, море, и без майка!
Силно ме е глава заболяло,
да си яхнеш бащината коня
и си вземи зелено бърденце,
та да идеш на езер за вода,
донеси ми от езеро вода!
Послуша я дете седмогодче,
нареди се с бащино оружье,
яхнало си бащината коня,
и вземало зелено бърденце,
па е ошло на езер за вода.
Слезнало е от бащина коня,
слезнало е вода да напуни.
Подаде се хала тройоглава,
кон си копа, та се земня тресе
и си вищи, и на дете дума:
- Бърже пуни, дете седмогодче,
бърже пуни и на мен се качи -
ей отгоре хала тройоглава,
че погуби и тебе и мене!
Качило се дете седмогодче,
проговаря хала тройоглава:
- Ела тука, дете седмогодче,
да ти дадем бисерно камъче!
Проговаря дете седмогодче:
- Назад, назад, хало тройоглава,
я си имам бащино камъче,
останало е от мойо баща!
Па си пойде дете седмогодче,
па си пойде през гора зелена,
настигнало Горуна гидия.
Проговаря дете седмогодче:
- Добра стига, Горуна гидия!
- Дал Бог добро, непознати юнак!
Проговаря дете седмогодче:
- Къде ч' идеш, Горуна гидия?
- Заръчала ми е Дойчиница,
да ву идем на ньойните дома!
Па слезнало дете седмогодче,
па слезнало от бащина коня,
та си хвана Горуна гидия,
извъртя му двете църни очи,
пущило ги у зелено бърденце,
пай се качи на бащина коня...
Излезнала млада Дойчиница,
та си гледа из дълги друмове -
дали иде Горуна гидия.
Не е ишел Горуна гидия,
но е ишло дете седмогодче.
Пай си дойде дете седмогодче,
пай си ойде у бащини двори,
на майкя си вели и говори:
- На ти, мале, от езеро вода,
у водата Горунови очи!
Проговаря млада Дойчиница:
- Сува била твоя десна ръка,
що извърте Горун църни очи!
Пай си хвана дете седмогодче,
пай си хвана неговата майкя,
намаза я лоя и катрана,
отведе я у нова механа,
запали я дете седмогодче,
па яде, пие и песен пое:
- Чуйте, стари, разбирайте, млади,
како майка сина издавала!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012