Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана Милица вдовица,
с мъжка рожба Иванчо.
Расна Иванчо, порасна,
стана на седем години.
Даде го мама на школа,
в школа Иванчо да учи.
Хубава школа научи,
даскал Иванчо изучи.
Остана Милица самичка.
Де се научи, бре, Аврам,
Аврам ми клети чифутин.
Все вечер късно ходеше,
с Милица да си приказва,
дано я, холам, придума,
да се двамата вземат.
Милица, клета вдовица,
тя на Аврам думаше:
- Авраме, клети чифутин,
как да си вяра потъпча,
българска вяра хубава.
Аз имам син си в школа.
Той ще, холам, научи,
той каил няма да стане.
Аврам, Милица думаше:
- Милице, клета вдовице,
и туй ли да те науча,
здрава се болна престори,
здрава си глава превържи,
на Иванчо хабер изпрати,
по-скоро Иван да дойде.
И го Милице, проводи,
в гората, холам, да дойде,
на малкото кладенче.
От там да ти вода донесе,
цярове да си направиш,
тогаз ще, холам, оздравееш.
Аз там ще го кайдисам.
Милица, клета вдовица,
тя си Аврама послуша
и си чедото прежали.
Здрава се болна превърна,
здрава си глава превърза,
на Иванчо хабер проводи.
Иванчо хабер получи.
Бързо си вкъщи отиде
и на майка си думаше:
- Защо ме викаш, мале мо?
- Викам те, синко, викам те,
цярове да ми намериш.
Че са ми, синко, казали,
в гората, сине, да идеш,
на малкото кладенче.
От там ми вода донеси,
цярове да я направим,
тогаз ще да оздравея.
Иванчо майка си послуша.
Хубаво ми се премини,
нарами пушка бойлия,
препаса сабя френгия,
и си дисаги нарами,
в дисаги - стомна зелена.
Мама Иванчо думаше:
- Сине Иванчо, Иванчо,
много се, мама, премени.
Хората като видят,
какво ще, сине, да кажат?
Иванчо дума майка си:
- Ти нали знаеш, мале мо,
гората е място лошаво,
в гората се празен не ходи.
По пътя случки всякакви,
хайдути ще ме уловят
и ще ме, майко, убият.
Пушката ще си оставя,
сабята не си оставям.
И си пушката остави,
и за гората замина,
на малкото кладенче.
Като се Иванчо наведе,
водица да си налее,
като се нагоре изгъна -
какво Иванчо да види.
Среща му Аврам идеше,
със седемдесет юнака
и седем бели байрака.
Като ги видя Иванчо,
бързо Иванчо похвана,
тази тънка сабя френгия.
Като се наляво засука,
дор се надясно обърна,
всички до един паднаха,
Аврам самичък остана.
Иванчо на Аврам дума:
- Авраме, клети чифутин,
таман това искам, Авраме,
самичък да ми останеш.
Аз да те, холам, попитам,
ти какво имаш със мене
и какво искаш от мене?
Дор не разправиш до края,
няма да ти глава отрежа.
Аврам му всичко разправи,
тогаз му глава отряза,
в дисагите си я пусна
и пак се назад повърна.
Като си у тях отиде,
Иванчовата майчица,
тя подире му станала,
голям си труд положила.
Заклала крави ялови,
опекла пещи хлябове,
Аврама да си посрещне
с неговата дружина.
Иванчо дума майци си:
- Миличка моя, мале мо,
каква е тази работа?
Болна те, мамо, оставих,
здрава те, мамо, заварих.
Какви са тези трудове,
трудове, още масрафи?
Ивановата майчица,
как да Иванчо излъже?
Тя си на Иванчо думаше:
- Сине ле, сине Иванчо,
станало е девет години,
откак се баща ти поминал.
Нека го, мама, поменем,
помена да му направим...
Иванчо дума майка си:
- Защо ме лъжеш, мале мо,
тебе не ти е за тати,
а най ти е, мамо, за Аврам.
Вие живи не се събрахте,
аз мъртви ще ви събера.
Че я за ръка залови
и я сред двора изведе,
и й глава отряза,
а че се ясно провикна:
- Чуйте, хора, селяни,
как закла Иванчо майка си,
зарад Аврам чифутин!

 


Соколово, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012