* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Научи се Гюра Наръмлия,
та иде при Момчилицу младу,
Момчилицу младу удовицу,
се ю иде полуночи време;
па говори Момчилица млада:
- Вала гебе, Гюро Наръмлийо,
се ми идеш полуночи време,
утре дойди дънък у пладнину!
- Та не смеем, Момчилице млада,
да ти имаш дете седем годин,
седем пути от бащу по-юнак,
зарад тебе мене че погуби.
Па говори Момчилица млада:
- Не бой ми се, Гюро Наръмлийо,
я че лъсно дете да погубим!
Утре си е пресвета неделя,
здраву главу с кръпу че увръжем,
че га пратим у синьо езеро,
що отиде, живо не се врача,
ато не ли дете да се върне.
Утре си е пресвета неделя,
маикя пищи, до небе се чуе,
и дете си майкю питувало:
- Защо, мале, толко силно викаш?
- Силно ме е глава заболела.
Да отидеш у синьо езеро,
да донесеш студену водицу,
ега може жива да останем;
ти си, синко, без бащу сираче
и без майкю да не ми останеш...
Дете си улази у хладни яхъри,
па си стега бащинога коня,
и си увзе бащино оружье,
и улази у хладне одае,
та си увзе зелени бърдаци,
па ги тури у козни дисадзи
и си увзе бащинога коня.
и си увзе бащино оружье,
и се мета коню на рамена.
Майка си на дете проговаря:
- Немой, сине, бащиното конче,
не увземай бащино оружье,
нема, сине, леки да се вану.
А дете си на майкю говори:
- Мене ме е тата позаклело,
куде ходим, без кон да не идем,
куде ходим, без оружье да не идем.
И отива у синьо езеро,
наточило зелени бърдаци,
турило ги у козни дисадзи,
па се кичи на врано си конче,
половин е езер прегазило,
излезнула ала тройоглава -
първа глава коня за уста ватила,
втора му е ногье погълнула,
трета си га за опаши сеца.
Конче вищи и на дете дума:
- Я извади саблю потайницу,
що се вие, та се у джеп крие!
Щото ме е за уста ватила,
я че ню с зуби да покинем,
а вторуту с ногье че потъпчем,
а ти трету със саблю съсечи.
И дете си конче послушало,
извади си саблю потайницу,
та съсече алу тройоглаву,
и настрану конче ю извликло,
па си дума конче на детенце:
- Я ю вържи мене за опашку
да ю влачим из равни друмове,
кой ка види, всеки да завиди.
Дете си е тави направило,
право кара из равни друмове,
настедза си непознат юнака:
- Добра стедза, непознат юначе,
що те питам, право да ми кажеш.
- Що ме питаш, право че ти кажем.
- От дек скиташ, на дек че да скиташ?
- Де си има Момчилица млада,
онаме е мене полъгала,
та ю идем полуночи време,
сега ми е верно заручила
да ю идем дънък у пладнине,
ама има дете седем годин,
седъм пути от бащу по-юнак,
зарад майкю мене че погуби.
Па говори дете седем годин:
- Верно ли е, непознат юначе?
- Она има дете седем годин,
отпратила га е у синьо езеро,
що отиде, живо не се врача,
ато не ли дете да се върне.
И дете си тъгай говорило:
- Обърни се, Гюро Наръмлийо,
да си видиш, Гюро Наръмлийо,
що се влачи коню за опашку.
Извадило саблю потайницу
и му веднъг главу отрезало,
и ю тура у козни дисадзи;
от далеко иде и си майкю ока:
- Я излезни, моя мила мале,
да ти дадем студену водицу!
И майка е дисадзи стурила,
ка надзрела майка у дисадзи:
- Леле, синко, леле, дете седем годин,
що погуби тава младо чедо,
що погуби туй младу душу?
А дете си на майкю сборуе:
- Да омесиш до девет погаче,
да наточиш до девет здравице,
че поканим роду и народу,
че поканим бащини другаре,
че ги каним госье да си правим.
И си дете госье посъбрало,
и си слази у зевници хладни,
и си дете майкю изокало:
- Ела, мале, вино да наточиш.
Майка слезе у зевници хладни,
па ю вати дете седем годин,
завърза ю за железън дирек,
па ю маже с воском и катраном,
изнесе ю у хладне одае,
запали ю от белете пете,
та горела до белото гърло,
се горела и се се молила:
- Пущи, сине, млада да не горим!
А оно си несте майкю да послуша,
а изнесе Гюринову главу,
тръколи ю по честне тръпезе
и почело тъгай да разправля
на бащини верни прийтеле.
Още три дни пили и три дни ручали,
и тъгай се госье разтурило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012