* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Останала беше Милица,
Милица, млада вдовица
с едмо момченце Иванчо.
Мама се чудом чудеше,
чудеше и маеше,
на какъв занаят Иванча да даде,
да си Иванча научи.
Даде го мама, даде го,
бяло си книже да пише,
черно си слово да чете.
Девет години той учил
и на калфите калфа станал.
Милица, млада вдовица,
нея си турчин залюбил,
Ерим турчин, Ерим бег изедник.
Ерим Милици думаше:
- Стига си ходила вдовица,
я да се двама вземем,
двама, Милице, с тебе!
Милица, млада вдовица,
тя на Ерим думаше:
- Как ще се двама вземем,
аз имам син Иванчо,
девет години как учи.
Ако чуй, че съм се дала, продала,
на турска вяра отишла,
главата ще ми отреже!
Ерин Милица думаше:
- На туй ли да те науча!
На болна се престори,
главата си превържи,
голям си хабер изпрати,
на сина си, на Иванча:
"Де да й Иванчо, да дойде,
водица да ми донесе
от бащини си извори,
от дядови си кладенци.
Студена вода да пия,
болно си сърце да разхладя."
Иванчо писмо получи,
кат чу Иванчо тези думи,
че му се жал дожали,
хубави работи накупи,
болното да помоли.
Като Иванчо у тях пристигна,
врата той отвори,
какво бе чудо да види -
майка му болна лежеше.
Стомна в ръка взе,
водица да донесе
от бащини си извори,
от дядови си кладенци.
Па се на тавана изкачи,
та смъкна бащина пушка бойлия
и бащина сабя френгия.
Майка му, Милица вдовица,
тя на Иванча думаше:
- Ти няма водица да носиш,
ти най ще да се биеш...
Иванчо се жално нажали,
остави пушка бойлия,
та взема сабя френгия.
Когато отиде за вода,
да извади от бащини си извори,
от бащини и от дядови си.
Водица си налива,
мигом нагоре погледна -
ето го и Ерим турчин
със седемдесет юнака.
Ерим дума Иванчу:
- От кога те тебе чакаме,
главата да ти отрежем,
бактиш на майка ти да я занесем!
Иванчо срещу слънце погледна
и три поклона направи,
че се на Бога помоли:
- Помогни ми, Боже, помогни ми,
че ме Боже отърви
от Ерима изедника,
от Ерима турчина!
Че си сабята извади,
наляво, на дясно въртеше,
турски глави режеше,
само си Ерим остана
и на него глава отряза,
на майка си бакшиш да занесе.
Като се у дома завърна -
майка му от постеля стана,
девет крави заклала,
девет казана гостби сварила,
хайдушка сватба ще прави,
хайдутин тя ще захрани.
Иванчо на майка си думаше:
- Какви са тези гостби, мале?
Мама Иванча думаше:
- Девет години как станаха,
баща ти как е умрял,
помена ще направя.
- Майко ле, стара брантиьо,
какво е туй в торбата?
Ето я, мале, белята,
на майка си глава отряза
и двете в торбата сложи,
и на тях думаше:
- Като не сте се прибрали -
мъртви да ви прибера!
Сред народа и на хората думаше:
- Слушай ти, мало и голямо,
казвайте и приказвайте,
що е заклал майка си -
защото си вяра продава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012