* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана Милица клета вдовица
със мъжка рожба във ръце,
на име малък Михалчо.
Чуди се Милица, мае се,
на какъв занаят да го изучи.
Най-сетне Милица намисли -
на книга да го изучи;
девет години го учила.
Ах, през тези дълги години,
нали е, братя, върлувал -
този ми Ирим войвода,
Ирима, баш бе турчина.
Той на Милица продумва:
- Милице, клета вдовице,
стига си черно носила,
стига си мъки теглила,
хай да се, Милице, съберем,
живота да си подобрим.
Милица дума Ирима:
- Не бива, Ириме, не става,
български закон не дава.
Аз имам, Ириме, аз имам
сина Михалчо -
девет години на книга го учих,
ако се той, Ириме, научи,
двамката ще ни погуби!
Ирим на Милица продума:
- Милице, клета вдовице,
и туй ли да те науча?
Здрава се на болна престори,
писмо на Михалчо напиши,
в писмото пиши, говори:
"Михалчо, чедо мамино,
прави, що правиш - да дойдеш,
тежко съм болна легнала,
водица да ми донесеш
от бащини си кладенци,
от дядови си извори!"
Аз ще си там Михалча зачакам,
Михалча ще си погубя.
Нали се Милица съгласява,
здрава се на болна престорва,
писмо на Михалча написва.
Като си писмо Михалчо получи,
бързо си за село потегли.
Когато във къщи пристига,
какво да види Михалча -
голяма трапеза майка му пуснала.
Михалчо дума майка си:
- Какво е било, майко, туй от теб?
Майка дума Михалча:
- Михалчо, чедо мамино,
девет години минаха,
откакто се татко ти помина,
деветка не сме му слагали,
днес деветка ще правим.
Ай че си взема Михалчо
две стомни шарени,
сред хармани отива,
ай, че му на ум подошло
за бащина пушка байлия,
за бащина сабя острена,
назад се бързо повръща,
сабя си на пояс запасва,
пушка си, холан, нарамва.
Като го видя майка му,
тя на Михалчо продума:
- На война ли, чедо, ще идеш,
че тъй си се, чедо, препасал?
Нищо си Михалчо не каза,
ай, че си за вода замина,
когато си Михалчо пристигна
на бащини си кладенци,
двете си стомни напълни.
Ай, че се Михалчо изправи,
какво да види Михалчо -
Ирима, баш войводата,
със негова вярна дружина.
Бързо си сабя изважда,
Иримова глава отрязва.
Всички другари избягали.
Ай, че си Иримова глава взема,
и си за вкъщи потегля,
когато във къщи пристига,
Иримова глава изважда
и я пред майка търкулва,
и на майка си продумва:
- Майко ле, мила майчице,
на живот не се венчахте,
но мъртви ще ви венчаем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012