|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му
Ирим Милици думаше:
- Милице, клета вдовице,
станало й девет години,
как си, Милицо, овдовяла,
стига си, холан, вдовяла,
хайде ми, холан, пристани,
дордет си млада и хубава!
Милица дума Ирима:
- Ириме, баш хайдутино,
как да ти, Ирим, пристана,
кат' имам момче Иванчо -
на книга е изучено,
на книга и на даскалък...
Истрах ме, Ириме, истрах ме -
ще ми главата отреже!
Ирим Милици думаше:
- Милице, клета вдовице,
и туй ли да те науча - (2)
здрава се болна престори,
здрава си глава превържи,
на Иванча хабер проводи,
да дойде, да те обиди;
ти го, Милице, проводи -
водица да ти донесе
от титьовото му кладенче,
там ще го, холам, убием!...
Милица Ирима послуша,
здрава се болна престори,
здрава си глава привърза,
на Иванча хабер проводи:
"Де да си, Иванчо, да дойдеш,
майка си с душа да свариш!"
Иванчо хабер получи,
получи Иванчо, и тръгна,
право си у тях отиде.
Иванчовата майчица,
тя на Иванча думаше:
- Бре, хайде, синко, бре, хайде,
водица да ми донесеш
от титьовото ти кладенче,
майка си с душа да свариш!
Че тръгна Иванчо да иде,
нарами пушка бойлия,
припаса сабя френгия
и още чифте пищови.
Иванчовата майчица,
тя на Иванча думаше:
- Пуста ти й остала водата,
кат' вземаш пушка бойлийка,
до нея сабя френгия
и още чифте пищови!...
Послуша Иванчо майка си,
че си пушката остави,
до нея чифте пищови;
припаса сабя френгия,
че си Иванчо отиде
на титьовото си кладенче,
водица да й донесе,
майка си с душа да свари...
Като Иванчо отиде,
отдолу се Ирим зададе
със седемдесе юнака,
със седемдесе левенка.
Извади Иванчо саблята,
надясно кат' се завъртя,
наляво кат' се обърна -
сал ми е Ирим останал,
Ирим ми, баш хайдутина,
и негова глава отряза,
и я е у торбата завързал...
Иванчо си у тях отиде,
майка си сред двор завари -
силни огньове кладяла,
с казани гостба варяла.
Иванчо дума мами си:
- Защо ти й, мамо, таз гостба?
Иванчовата майчица,
тя на Иванча думаше:
- Станало й девет години,
баща ти както й загинал,
не сме му, синко, слагали -
нининка ще му сложиме!
Улови Иванчо майка си,
че й главата отряза,
и на майка си думаше:
- Живи 'ко н' сте се събрали,
аз мъртви да ви събера!
Нови пазар (СбНУ 47/1956, с. 313, № 153 - "Иванчо убива
майка си"); титьово - чичово; нининка, от нине - сега, сегичка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2009-2012
|