* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана жена вдовица,
вдовица жена, Милица
със едно мъжко детенце,
него го викат Бруичи.
Та го проводи мама му
на даскал книга да учи
и дребно слово да пише.
Бруичи тръгва на школо,
ама си очи не отделя
от бащини си силефи,
бащина пушка буйлия
и остра сабя френгия,
и чифталии ми пищови,
и ушаклии ножове...
Сутрина рано излязва,
вечер си късно идеше,
забравило й мама си.
Бре, какво прави мама му?
Тя залибила Ирмия,
Ирмия, баш хайдутина,
Ирмия, луда гидия.
Ирмия дума Милици:
- Милице, жена вдовице,
девет години как става,
как се ний двама любиме,
я хайде да се вземеме!
Пък Милица му думаше:
- Ирмия, луда гидия,
аз имам мъжко детенце,
него го зоват Бруичи;
кога на школо отива,
то си очите не отделя
от бащини си силефи,
от тънка пушка буйлия,
от остра сабя френгия,
от чифталии пищови
и ушкалии ножове!
Ирмия дума Милици:
- Милице, жена вдовице,
колко си жена глупава,
и туй ли да те науча -
стори се здрава на болна,
че лежи цяла неделя,
ни думай, мари, ни гледай,
на неделята прогледай,
прогледай, либе, продумай,
поищи вода студена
от бащини му герани,
от дядови му кладенци,
Бруичи щ' иде за вода.
И Милица го послуша,
стори се здрава на болна,
че лежа цяла неделя -
ни дума, мари, ни гледа,
на неделята продума,
продума, още прогледа.
Поиска вода студена
от бащини му герани,
от дядови му кладенци.
Нали е мама рождена,
тя си й смилена,
на Бруици се й смилила -
Бруичи щ' иде за вода.
Като за вода тръгваше,
припаса сабя френгия
у дванайсе ката сгъната,
нарами пушка буйлия,
затъкна чифте пищови
и ушаклии ножове,
възседна конче хранено.
Кара, на геран пристигна,
че си кончето завърза
за едно меше зелено,
и се Бруичи наведе
водица да си налее.
Кат' се Бруичи изправи
и си надолу погледна,
отдолу иде Ирмия,
Ирмия, луда гидия
със трима делибашии.
Като ги видя Бруичи,
че то се люто разсърди,
възседна конче хранено,
отпаса сабя френгия
у дванайсе ката сгъната.
Кат' се Бруичи завъртя
наляво, че пък надясно,
съде Ирмия остана,
Ирмия, баш хайдутина.
И нему глава отсече,
че я на вила набоде,
възседна конче хранено,
към майчини си препусна.
Кат' се Бруичи показа,
мама му хоро събрала
на бащини му дворове.
Бруичи дума мама си:
- Майно ле, стара майно ле,
живи не се събрахте,
но смъртни ще се сберете
с Ирмия, луда гидия.
Че й главата отряза,
на една ги вила набоде,
че на попове думаше:
- Ой ми ви вази, попове,
венчайте мама и Ирмия,
Ирмия, баш хайдутина,
че те не са живот не сбраха,
дано се смъртни съберат!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012