* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Кат Милен умираше,
умираше и заричаше:
- Милице, млада котленке,
Милице, млада вдовице,
аз кат, мари, умра,
детето да отгледаш,
детето, малък Иванчо,
на какъв да е занаят да научиш.
Изрече тия думи и си издъхна.
Расна ми Иванчо, порасна,
тръгна на школо да ходи.
Сутрин си Иванчо подраняваше,
вечер си позакъсняваше.
Една вечер Иванчо позакъсня.
Мама му на порти седеше,
с турчин ага говореше.
Поспря се Иванчо, послуша,
турчин на мама му думаше:
- И туй ли да те науча, Милице,
Милице, млада котленке,
направи се здрава на болнава,
че си Иванча на вода изпрати,
на горни чешми, на дядови кладенци,
там да го ази причакам
и ще му глава отрежа.
В порти си мама му влезе.
Здрава на болна стори,
на Иванча думаше:
- Да идеш, майка, Иванчо,
да идеш горе ми, горе,
горе, на горните чешми,
да ми вода донесеш,
да ми глава оздравей.
Иванчо на мама нищо не рече.
Влезе в зимници големи,
изведе конче хранено,
запаса сабя френгия.
Майка Иване пак дума:
- Защо се, Иване, толкоз гласиш,
на война ли, синко, ще идеш?
Като Иванчо от село излезе,
до чешми да стигна,
турчин се при кладенец яви.
Борба се с Иванча сбиха,
че му Иванчо глава отряза
и я в торбата сложи.
Стомните си наля,
а като си у тях отиде,
какво да гледа -
портите разтворени,
дворите пълни с кадъни,
ялови крави колеха,
вкусни гостби правеха.
Иванчо при мама отива
и на мама си дума:
- Таз глава, мамо, познаваш ли я?
Майка му нищо не рече,
сал си глава посведе.
Извади си Иванчо ножче остро
и си на майка си глава отряза,
и си двете глави взема
и си ги двете чукаше,
и ги на кръстопътя сложи,
да се чуди мало и голямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012