* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Овдовела млада Дойчиница,
овдовела с едно мъжко дете,
мъжко дете на седем години.
Научи се Горун кеседжия
да си либи Дойчиново либе.
Па не ходи денем у пладнина,
а си ходи нощем полунощи.
Проговори Дойчиново либе:
- Фала тебе, Горуне гидийо,
що не дойдеш денем у пладнина,
нело идеш нощи полунощи,
та си биеш тия кални друми
и си ходиш тия тевни нощи?
А Горун ю потийом говори:
- Таком Бога, Дойчинице млада,
я не смеем денем да си дойдем
от твоето дете седемгодче.
Що е дете на седем години,
седем пъти по-юнак от мене,
и си язди бащината коня
и си върти бащино оръжие.
Проговори Дойчиница млада:
- Не бой ми се, Горуне гидийо,
яз чем дете лесно да излъжем.
Че го пратим у гора зелена,
тамо има хала тройоглава,
тройоглава, хала троезична,
та че она дете да погълне.
Ка е било утре у зарана,
здрава се е кучка поболила,
хем се смее, хем под черга охка
и си вика нойно мъжко дете:
- Таком Бога, мойо мъжко дете,
ти остана, дете, без бащица,
ще останеш, дете, и без майка.
Нещо ме е глава заболела,
нещо ме е сърце притегнало.
Я си иди у гора зелена,
да донесеш вода от езеро,
от езеро вода лековита,
да умие майка руса глава,
ега би ми глава олекнала,
ега би ти жива останала!
Послуша я дете седемгодче,
та оседла бащината коня
и си зима бащино оръжие,
и си зима зелено бърдаче,
и си тръгна за гора зелена.
Ка пристигна до бистро езеро,
изскочила ала тройоглава,
па на дете потийом говори:
- Назад, назад, незнайно юначе,
че те вземе ала тройоглава!
Ка показа дете седемгодче,
ка показа бащино оръжие,
ала дете потийом говори:
- Наточи си, незнано юначе,
наточи си вода от езеро
и при мене близо се приближи,
да ти дадем безцено камене -
кога седиш у честна трапеза,
да не търсиш свещи и борина,
да си светиш с безцено камене!
А дете й потийом говори:
- Назад, назад, ала тройоглава,
я си имам безцено камене,
остави ми мой стари бобайко,
да ми свети у честна трапеза!
Вода гребе дете седемгодче,
вода гребе и назад се връща.
Ка си слезна на широки друми -
насреща му Горуна гидия:
- Добра среща, незнайно юначе!
- Дал Бог добро, Горуне гидийо,
къде пойде, Бог да те убие!
А Горун му гихо отговаря:
- Снощи ми е писмо пристигнало,
прати ми го млада Дойчиница,
че да поем на нойни дворове.
Разсърди се дете седемгодче,
та си хвана Горуна гидия,
па извърте Горунови очи
и ги сложи у вода студена,
у водата у зелени бърдак.
Ка си ойде дома на дворове,
макя го е на порти сретнала,
та гледала по широки друми,
дали иде Горун Кеседжия,
или иде дете седемгодче.
А то нема Горун Кеседжия,
а си иде дете седемгодче:
- Добър ден ти, моя стара мале,
я ете ти вода от езеро,
у водата Горунови очи!
Разсърди се неговата майкя,
та е люто детенце проклела:
- Суха била, сину десна ръка,
що извърте Горунови очи!
Разсърди се дете седемгодче,
па си хвана неговата майка,
намаза я лоя и катрана,
запали я от русата глава,
па си седна вино да си пие,
хем си пие, хем се провикуе:
- Чуйте, старо, разберете, младо,
кико майка сина издавала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012