* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана Милица вдовица
с една мъжка рожба.
Милица се чудум чудеше,
какво да стори, направи,
къде да го проводи,
какъв занаят да учи.
Че го Милица проводи
в Русе книга да учи.
Като се Яръм научил,
Яръм турска войвода,
той при Милица отиде
и на Милица думаше:
- Милице, млада вдовице,
стига си, мър, ходила
млада вдовица по пътя,
срамота е, мър, от хората,
хайде се двама вземеме.
Милица дума Яръму:
- Яръм, турска войводо,
как ще се двама вземем,
да си вярата погазя.
Аз имам синко Иванчо,
в Русе книга да учи,
ако се научи ще ми главата отреже.
Яръм Милица думаше:
- Милице, искаш ли да го погубя
и пак двама да се вземеме?
- Иванчо й от хайдушко коляно,
как бъде не се предава!
- Милице, млада вдовице,
защо си толкова глупава.
Я се стори здрава на болна,
здрава си глава превържи
и на Иванчо хабер проводи -
да ти Иванчо дойде,
да ти студена вода донесе.
Когато Иванчо си дойде,
ти да го, Милице, проводиш
на бащини си извори,
аз потеря ще поставя
и ще си Иванчо убия.
Иванчо хабер получи,
бяла си книга захвърли,
по-скоро в тях отиде,
майка му тежко болнава.
Иванчо на майка дума:
- Мамо, мила мамо ле,
защо си тъй тежко болнава,
нито ми, мамо, продумваш,
нито си очи отваряш?
Тогаз Милица продума:
- Я вземи стомна в ръка,
по-скоро, Иванчо, да идеш
на бащините си извори,
студена вода да ми донесеш,
с нея да се умия.
Взема стомна в ръка
и пушка бойлия,
запаса чифте пищови.
Майка му, като го видяла,
тя на Иванчо думаше:
- Аз не те пращам, бре, синко,
война да воюваш, бой да се биеш,
а вода да донесеш.
Иванчо му много дожаля,
захвърли пушка бойлийка,
отпаса чифте пищови,
сал си сабя остави.
Като се Иванчо наведе,
студена вода да пълни,
като се Иванчо изправи -
потеря го заобиколила.
Нали се Иванчо разсърди,
като се наляво завъртя,
докато се надясно обърне -
всичките изсякъл,
само Яръм оставил.
Той го за ръката улови
и на Яръма думаше:
- Яръме, ти мръсно куче,
какво искаш да ти направя?
Дал жив да те оставя,
или главата ти да отрежа?
- Евалла, Иванчо, евалла,
по-добре жив да ме оставиш
и аз ще ти, Иванчо, харижа
Цариграда с ханъмите
и ханъму с ханъмките!
- Аз не ти искам ханъму,
аз най ти искам главата!
И му отрязал главата
на майка си бакшиш занесъл.
А тя си готвила гостби хубави
и си Яръма чакала.
Иванчо и нейна глава отрязал
и си навънка излязъл:
- Вървете, хора, селяни,
и вий, роднини и комшии,
да видите какво е майка сторила,
сторила и направила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012