* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана Милица вдовица
със мъжко дете Иванчо.
Учи го мама, учи го
да чете, още да пише.
Че стана Иванчо, че стана
на чуждо село даскалче.
Майка му, холан, вдовица,
отде я, холан, зачува,
Хармия, млада войвода,
Хармия, баш хайдутина...
Той си във селото сляйна
и си Милица намери,
той си Милице думаше:
- Милице, млада вдовице,
я съм си млад, бре, вдовец -
двамата да се вземеме!
Милица дума Хармия,
Хармия, баш хайдутина:
- Ка щяла да се оженя -
я имам момче даскалче,
кога Иванчо зачуе,
ще ми главата отреже!
Хармия дума Милице:
- Милице, млада вдовице,
и туй ли да те науча -
болна се, холан, престори,
поискай вода студена
от хайдушкото кладенче.
Там ще си, холан, убия
Иванчо, младо даскалче,
убия, холан, затрия...
Нали е жена глупава,
тя си се болна престори,
Иванчум хабер провада -
де да е Иванчо, да дойде,
майка му болна, умира!
Иванчо, младо даскалче,
право на стуа отиде,
майка му лежи, умира,
тя си Иванчум продума:
- Иванчо, сино Иванчо,
иди ми, сино, донеси
водица, холан, студена
от хайдушкото кладенче!
Иванчо, холан, подскочи,
отвзема стомна шарена,
бащина сабя френгия
и тенка пушка бойлия.
Послед му вика Милица,
Милица, млада вдовица:
- В гора се пушка не взема,
в гора се сабя не взема!
Иванчо майка не слуша.
Като си в гора, бре, влейна,
откъна перо крушово,
юначка песня пееше...
Отде го зачу Хармия,
Хармия, баш хайдутина;
той си дружина думаше:
- Каква е тая гидия,
дето през гора вървеше,
хайдучка песня пееше?
Га си Иванчо излейна
на хайдушкото кладенче
студена вода да взема,
Хармия от гора излейна
с негова вярна дружина...
Иванчо дума Хармия,
Хармия, баш хайдутина:
- Ти си войската посрови,
и я ще с вази да дойда!
Хармия, баш хайдутина,
той си дружина посрови;
Иванчо, младо даскалче,
извади сабя френгия,
че се Иванчо завъртя,
доде се Иванчо обърне,
до един ги Иванчо кайдиса,
само Хармия остана.
И негова глава отвзема,
че я в торбата отури,
налял е вода студена
и се назаде повърна.
Га си Иванчо отиде,
във тях се хоро виеше,
гайди, цигулки свиреха.
Мама Иванчо думаше:
- С'я стана девет години,
тейно ти как се спомина,
не бях му софра слагала -
сега му софра я слагам!
Той си се люто разсърди
и си сабята извади,
на майка глава отряза,
сред двори огън накладе,
две глави в огъня склади...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012