* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана Милица клета вдовица
с една малка рожбица,
она се чудо чудеше -
на къде Иванчо да дене,
да си Иванчо научи.
Девет години на даскал ходило,
чисто се е на книга научило,
пък Милица, клета вдовица,
нея я турчин залюби,
Ерима, баш хайдутина.
Ерим Милица думаше:
- Милице, клета вдовица,
хайде да се двамка вземеме,
че сме си лика прилика.
Милица Ерим думаше:
- Не смея, мари, да ида,
че аз имам син Иванчо,
девет години на даскал ходило,
ако се Иванчо научи,
че съм се дала, предала
на турска вяра в ръцете,
главата ще ми отреже.
Ерим Милица думаше:
- Милице, клета вдовице,
и туй ли да те науча,
и туй ли да те приуча?!
Здрава се болна престори,
здрава си глава превържи,
легни ми, Милице, в постилка,
голям си хабер изпрати
на сина си Иванчо, да дойде,
Иванчо болна си майка да види.
Иванчо хабер да получи,
нали го е майка чувала,
затуй ще вземе да дойде,
там ще Иванчо чакаме,
да си Иванчо погубим!
Милица Ерим послуша,
здрава се болна престори,
здрава си глава превърза,
легна ми Милица в постилка,
Иванчо си дома пристигна,
майка в постилка завари,
майка Иванчо думаше:
- Чедо Иванчо, Иванчо,
как си се, синко, наредил,
железа още обредил,
я хвърли чисти пищови,
я хвърли сабя френгия,
че ще ти, синко, дотегнат,
та иди вода донеси
от стриковите кладенци,
от дядовите извори,
болно ми сърце разхлади.
Иванчо си майка послуша,
че хвърли чисти пищови,
само с гола сабя отиде.
Иванчо си вода налива,
като се нагоре изправи,
що да види - чудо голямо,
Ерма, баш хайдутина,
със седемдесет юнака,
там си Иванчо чакаха,
да си Иванчо погубят.
А Иванчо се чудом чудеше -
какво да прави и стори,
и се надолу обърна,
и се на Бога помоли,
и му Господ помогна.
Наляво и надясно косеше,
хайдушки глави сечеше,
като зелено сено падаха,
най-после Ерим хайдутин,
и негова глава отряза,
и я в торбата превърза,
на майка си бакшиш занесе.
Кога си дома отиде,
що да види - чудо голямо,
майка му от постилка станала,
седем е крави заклала,
големи гостби заготвила,
хайдути да си нахрани.
Иванчо си майка запита:
- Каква е, майко, тази гостба?
Майка Иванчо говори:
- Чедо Иванчо, Иванчо,
девет е години станало,
откакто татко ти почина,
помана не съм му правила,
на татко ти помана ще правя,
сиромаси да си нахраня...
Иванчо на майка говори:
- Майко ле, стара майчице,
нека и туй да повярвам,
ами туй, майко, какво е?
Еримова глава подаде:
- Това е, майко, бялата,
бялата глава Еримова!
И нейната глава отрязва,
и ги в торбата превързва
и им на мъртве говори:
- Живи ако не се събрахте,
на мъртве да ви събера!
И на народа говори:
- Казвайте, хора, комшии,
защо Иван майка си закла -
затуй, че си вяра погази,
затуй, че си сина прежали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012