* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана Ирина вдовица,
вдовица и хубавица,
със един синко Иванчо.
Хитър ми Иванчо, разумен,
деня се в школа учеше,
нощя - на бащин занаят...
Научил ми се Димитър,
Димитър, върли хайдутин,
той при Ирина ходеше
и на Ирина думаше:
- Ирино, либе Ирино,
ай да се, Ирино, вземеме!
Ирина Димитру думаше:
- Не мога, любе Димитре,
аз имам синко Иванчо,
хитър ми Иванчо, разумен,
той няма да ми разреши.
Димитър дума Ирини:
- Ирино, любе Ирино,
на всичко съм те научил
и на туй ще те науча -
здрава се болна престори,
здрава си глава привържи,
легни, Ирино, да лежиш.
Той ще си дойде от школа,
поискай, Ирино, водица
от хайдушките кладенци
и той, Ирино, ще дойде,
я ще го, Ирино, убия,
пък двама ще се вземем.
Ирина Димитру послуша,
здрава се болна престори,
здрава си глава привърза
и легна Ирина да лежи.
Иванчо си дойде от школа
и той във къщи увлезе,
майка му лежи и пъшка.
Иванчо мами си думаше:
- Мале ле, миличка мамо,
здрава те, мамо, оставях,
болна те, мамо, заварях,
що си главата привърза?
Мама Иванчо думаше:
- Иванчо, пиле мамино,
люта ме глава заболя,
люта ме треска затресе,
аз искам, синко Иванчо,
водица да ми донесеш
от хайдушките кладенци.
Иванчо мами думаше:
- Аз няма тамка да ида,
там ходят, мамо, хайдути,
те ще ме, мамо, убият.
Мама Иванчо повтаря:
- Ти няма, синко, да идеш,
аз няма, синко, да оздравя.
Иванчо мами си пожаля
и на майка си думаше:
- Я дай ми, мамо, я дай ми
татьова юнашка премяна,
неговата пушка бойлия,
неговата сабя френгия.
Че се изпремени Иванчо,
преметна пушка бойлия,
закачи сабя френгия,
отиде Иванчо за вода.
Димитър хайдута там беше.
Като го видя Димитър,
като го улови Димитър,
че се борили, трошили,
три дни ми и три вечера.
Нимой да го Димитър убий,
ах се Иванчо не умаря.
Като се Иванчо разсърди,
разсърди и се разхвърли,
като го Иванчо издигна,
в черна го земя удари,
и му главата отряза,
мами армаган занесе,
и на майка си думаше:
- Майко ле, съща душманка!
А че се люто разсърди
и мами си глава отряза.
Глава й скаком скачаше,
език й думи думаше:
- Прости ми, синко Иванчо,
прости ми, пиле мамино,
туй ме Димитър научи,
да те, Иванчо, изпроводя,
да те, Иванчо, убият,
пък двама да се вземем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012