* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Ей, Момчиле, Момчиле юначе,
поболи се млад Момчил на нога,
поболи се, Бог ми, и умре си,
останала млада Момчилица,
останала премлада вдовица,
подлъгала Коруна гидия
да доходи нощи, полунощи,
заръча му у пладне да дойде,
я Корун ю потийом говори:
- Таком Бога, Милкано невесто,
я не смеем нощи, полунощи,
а то не ли днеска у ден, у пладне,
от твоето дете седем годин,
седем годин по-юнак от мене,
че ме види и че ме погуби!
- Не бой ми се, Коруно гидийо,
па е дете, па е аджамия,
я чем дете лесно да излъжем -
здрава, че се болна поболити,
здрава глава на сглавие че турим,
здрава глава с кърпа че повежем,
па че пратим дете седем годин,
че го пратим у гора зелена,
да донесе вода лековита,
да лекуе майци руса глава.
Ти събери три хиляди войска,
вие дете тамо че погубите.
Послуша я Коруна гидия,
та си събра три хиляди войска,
отведе ги у гора зелена.
Милкана се болна поболила,
здрава глава на сглавие турила,
здрава глава с кърпа повезала,
па си праща дете седем годин:
- Иди, дете, у гора зелена,
да донесеш вода лековита,
да лекуеш майци руса глава.
Засправя се дете седем годин,
засправя си бащина му коня,
заметна си бащина му пушка,
опаса си бащина му сабя,
а майка му потийом говори:
- Иди, дете, коня си не карай,
иди, дете, сабя не запасуй,
иди, дете, пушка не си носи.
- Леле, мале, леле, мила мале,
все те слушам, това те не слушам!
И си ойде у гора зелена,
наведе се, вода наточи,
кога се дете изправило,
над вода му - три хиляди войска,
тогай рече дете седем годин:
- Таком Бога, коня Шарколео,
дали ние у бой да биеме,
или ние назад да бегаме?
Я конче му тихом проговаря:
- Па си дете, па си аджамия,
ако ние назад побегаме,
че ни стигна и че ни погуба,
айде ние у бой да биеме!
Я илядо под нозде че сгазим,
и илядо с душа че поморим,
ти илядо със сабя посечи.
Па почная лют бой да си бия,
погубиха три хиляди войска,
сал остана Коруна гидия,
па го хвана дете седем годин,
извърте му нему църни очи,
па ги тури у зелено бърде,
отнесе ги дома на дворове,
па на майка тихом проговаря:
- Те ти, мале, туй зелено бърде
и у бърде вода лековита,
у водата две църни череши,
прати ти ги Коруна гидия.
Ка ги видя Момчилица млада,
та започна тя люто да кълне:
- Осъхнала тая десна ръка,
що извърте Корунови очи.
На дете се жалба нажалило,
качило се на високи чардак,
от чардак се виком провикнало:
- Чуйте, стари, приказвайте, млади,
мила майка мили син издава,
та си либне приводи!...
И се дете с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012