* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана Милица вдовица
с мъжка рожба на ръце.
Расте Иванчо, порасте,
стана на девет години.
Чуди се, мае майка му,
какъв занаят да учи.
Дала го мама, дала го
да стане младо даскалче.
Сутрин го рано изпраща,
вечер го късно посреща.
Една го сутрин проводи,
вечерта не го посрещна.
На порти иде, няма я,
на урата иде, послуша,
и що да чуе Иванчо?
Майка му и харамия
говор си чуден говорят.
Харамия дума Милице:
- Милице, млада вдовице,
не ти ли се теб додея
млада вдовица да ходиш,
през плета либе да любиш?
Вече ми мене додея,
млад вдовец още да ходя,
през плета либе да любя.
Я хайде да се вземем!
Милица дума харами:
- Стой, недей дума тази дума,
да не те чуе Иванчо,
че ми главата отрязва,
като на пиле петровче,
като на агне гергьовче!
Харамия дума на Милица:
- И туй ли да те науча?
Стори се здрава - болнава,
че вържи глава по-здрава.
Искай, поискай Иванчо,
на теб вода да донесе
от бащините си кладенци,
от дядови си юзурци,
устата да си наквасиш,
сърцето да си изстудиш.
Аз ще си вардя Иванчо
със седемдесет юнака,
главата ще му отрежа.
Кога си дошъл Иванчо,
мама Иванчо думаше:
- Иванчо, синко Иванчо,
люта ме треска тресе,
по-люта глава заболя.
Да грабнеш стомни зелени,
за студена вода да идеш
на бащините си кладенци,
на дядови си юзурци.
Като чу Иванчо тези думи,
наметна пушка бойлия,
забоде чифт пищови,
запаса сабя френгия,
с бял се ямурлук наметна
и грабна стомни зелени.
Мама на Иванчо думаше:
- Иванчо, синко Иванчо,
аз се, мама, надявам,
ти вода да ми донесеш,
ти за хайдутлук отиваш.
Нали е пуста майчица,
пак я Иванчо послуша.
Остави пушка бойлия
и грабна стомни зелени,
тръгна за вода студена.
Напълнил Иванчо, връща се,
срещу му идат, майно ле,
на харами баш юнаците.
Като ги видя Иванчо,
и сложи стомни зелени,
извади сабя френгия,
като се надясно завъртя,
като се наляво обърна,
само харамия остана.
Той се Иванчо молеше:
- Иванчо, синко Иванчо,
една ми ръка отрежи,
едно ми око извади,
само ме със душа остави!
Иванчо нищо не гледа,
най му главата отряза
и къс по къс насече,
и по драките го накичи.
Като си у тях отиде,
кат наготвила майка му.
Иванчо дума майце си:
- Защо ти е, мале, това ястие?
Защо ти е, мале, тази нагот?
Мама Иванчо думаше:
- Станало е девет години,
като се е татко ти поминал,
не сме му, синко, стрували,
не сме му нито слагали,
рекох да му сторим.
Иванчо нищо не гледа,
най й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012