* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана Миличка вдовица
с едно младо момченце Иванчо.
Чуди се Миличка, мая се,
на какъв занаят да го даде.
Ей че си Миличка намисли -
младо даскалче го даде,
училище да изкара,
даскалче да стане.
Той на друго село отиде,
младо даскалче той стана.
Ирим, баш войвода,
той мама му залюби.
Той на Милица казваше:
- Милице, клета вдовице,
ай да се, Миличке, ний вземем,
мъж и жена да станем.
Миличка на Ирим казваше:
- Ириме, баш войвода,
не мога, Ириме, да те взема.
Аз имам син Иванчо,
Иванчо, младо даскалче.
Ако се той научи,
тебе ще те погуби,
на мене глава ще отрежи.
Ирим на Миличка продума:
- Миличке, булка хубава,
хубава, още разумна.
Ти си на Иванчо хабер изпрати,
бързо Иванчо да дойде.
Здрава се на болна направи,
главата да си привържеш,
за вода да го изпратиш
на бащини, холам, кладенци,
на дядови извори,
студена вода да донесе,
главата да си умиеш.
Веднага Иванчо пристигна,
като мама му хабер изпрати.
Иванчо при мама дойде.
Мама Иванчу продума:
- Иванчо, един на майка,
аз съм болна и лежа,
бързо, майка, да идеш
на бащини кладенци,
на дядови извори,
студена вода да донесеш,
главата да си умия!
Бързо се Иванчо облече,
стомни в ръка взема,
кобур пищови на кръста,
сабя на кръста запасва.
Той знай, че Ирим войвода
е в гора зелена.
Нали Иванчо се бави и добавя,
мама Иванчо продума:
- Както си се, синко, запасал,
с кобур пищови и френгии,
скоро студена вода ще донесеш,
майка си да излекуваш...
Люто се Иванчо разсърди,
кобур пищови захвърли,
сабя френгия в ръка взел
и бързо за вода отиде.
Като си при бащини кладенци,
при кладенци той пристигна,
наведе се студена вода да вземе.
Нагоре глава като повдигна,
какво си той да види -
Ирим, баш войвода,
с четирсе души юнака.
Той си при Иванчо отива,
Иванчо да погубят,
мама му да вземат.
Иванчо поклон и кръст направи,
и се на Бога помоли,
дано му Господ помогне,
жив да го оставят,
на Ирим главата да вземе,
на мама му бакшиш да занесе.
Като се наляво и надясно той завъртя,
на всички главите той отряза,
на Ирим глава той взема,
в торба я сложи,
на мама си армаган занесе.
В двори, като влезе,
како си чудо да види -
мама му вол заклала
и е трапези сложила,
и Ирим войвода чакаше
с негова вярна дружина.
Иванчо на мама си продума:
- Мамо ле, стара мамо ле,
какво е туй чудо у тебе?
Ти мене при Ирим изпрати,
Ирим да ми глава отреже,
на Ирим аз му глава отрязах.
Ето ти тебе, майко, на Ирима главата.
На майка си глава отряза и каза:
- Като се живи не вземахте,
умрели се съберете!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012