Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Тръгнали ми са, тръгнали,
български чорбаджии и бейове,
данъци и глоби да събират
от народа поробен,
от млад Стоян хиляда.
Стоян пашата продума:
- Защо ме толкоз глобите?
Че му пашата говори:
- Ние те тебе глобим,
че имаш конче алено
и имаш булче хубаво,
дето го няма никъде.
Че се Стоян повърна,
много другари събра,
Сливенски балкани изведе.
Девет години ходили,
много са турци избили.
Пашата войска събира
и си Стоян улови,
сред Сливен са го свалили,
там си Стоян обесват.
Остана Величка вдовица
с едно дете Богданчо,
малък, на девет години.
Черно е було облякла,
девет години жалела,
десета година решила,
черно е було хвърлила,
бяло си лице открила,
пак из Сливен излязла.
Че я пашата съгледа,
заповед бърже издава,
при него да я заведат.
Той на Величка думаше:
- Заради тебе погубих Стояна,
съгласна ли си, Величке,
за мен да се ожениш,
на висок чардак да стоиш,
жълти жълтици да нижеш?
Иначе ще те погубя!
Величка дума пашата:
- И аз съм, пашо, съгласна,
но имам син Богдан,
и той е като баща си,
пред турци глава не скланя!
Ако се той научи
и двамата ще ни погуби.
- Ти какво думаш, Величке,
какво ти струва Богдана,
пред мойте двайсет гавази.
Я си Богдана проводи
на хайдушкото кладенче
водица да ти донесе.
Там ще го ази причакам
с мойте верни гавази,
главата ще му отсека,
пък ще се с тебе вземеме.
Тя се на болна престори,
па на Богдана говори:
- Я иди ми вода донеси
от хайдушкото кладенче,
да пийна, да оздравея.
Че стана Богдан веднага,
облече дрехи бащини,
запаса сабя френгия.
Величка дума Богдана:
- Що ти е, синко, сабята,
върни се и я остави,
ако със сабя отидеш,
водата не ще е лековита.
Богдан майка си говори:
- Турците днеска управляват,
ако ме нейде пресрещнат,
как ще се с тях разправям?!
- Върни се, синко, назаде,
в женски се дрехи облечи
и се напреде забради,
никой не ще те познае.
Женски си дрехи не облече
и пак си сабя припаса,
и отиде в гора зелена,
при хайдушкото кладенче,
наведе се вода да вземе.
Като се Богдан изправи,
на място той си замръзна.
Над него стояха
двайсет души гавази.
Пашата дума гавази:
- Доле от конете слезнете,
Богдан ръцете вържете,
къс по къс ще го насека,
пък ще майка му да взема.
Богдан дума пашата:
- Я ръцете ми отвържи,
три пъти да се прекръстя.
Че му ръцете развързват,
сабята Богдан изважда,
в ляво и дясно развърта,
двайсет глави събори.
Пашата му се молеше:
- Не ме убивай, Богданчо,
ази се с тебе шегувам.
Че му главата отсича,
на майка си я занася.
Тя си на двори седеше,
казан с гостба готвеше
и се за пашата надяваше.
Богдан й тихо говори:
- Що ти са, майко, тез гостби?
Майка му тогаз говори:
- Баща ти, синко, сънувах,
много се сърди и казва,
че съм го забравила.
Богдан й тогаз говори:
- Защо ме, мамо, изпращаш,
пашата да ме погуби?
Че й главата отсече.
Верни другари събира,
Сливенските балкани заведе,
турци от Богдан треперили.
Другари думат Богдана:
- Хайде дома си отидем.
Богдан им говори:
- Хайде да се всички съберем,
един от нас ще изберем,
в Сливен да го изпратим,
пашата да си погуби.
А, че се всички събраха,
Богдана те избраха,
той ще пашата погуби.
Чуди се Богдан, не знае,
как ще в Сливен отиде.
Набърже той се досети,
женски си дрехи облече,
на булка се той направи,
право си в Сливен отиде
и на пашата говори:
- Аз съм булка под було,
през балканите минахме,
а този Богдан войвода,
а той ми сватбари изколи.
Можеш ли Богдан да хванеш,
аз ще му главата отсека.
Пашата се провикна
на неговите гавази:
- В балкана всички идете,
Богдан войвода хванете
и тук жив доведете.
Като си гавази излезли,
Богдан пашата продума:
- Много си българи погубил,
български села запалил,
но аз ще ти глава отсека.
Бързо си сабя извади
и му главата отсече.

 


Добрич, кв. Рилци (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012