* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Тръгнали ми са, тръгнали,
български чорбаджии и бейове,
данъци и глоби да събират,
от народа поробен.
На кому по двеста и триста,
на млад Стоян - хиляда.
Стоян пашата думаше:
- Защо ме, пашо, глобихте?
- Ние те тебе глобихме,
че имаш конче алено,
че имаш булче хубаво,
дето го няма никъде!
Че се пашата повърна,
пашата войска събира
и си Стояна улавят.
Сред Сливен са го свалили,
там му главичка отрязват -
българи да си уплашат.
Остана Величка вдовица,
с едно ми чедо Богданчо,
малък, на девет годинки;
черно е було облякла,
девет години жалила.
Десетата година решила,
черно е було хвърлила,
в бяло се Величка премени,
пък си е из Сливен излиза.
Де я пашата съгледа,
заповед бързо издава -
при него да я доведат.
Пашата дума Величка:
- Зарад теб погубих Стояна.
Съгласна ли си, Величке,
за мен да се ожениш?
На висок чардак да седиш,
жълти жълтици да нижеш,
иначе ще те погубя.
Величка дума пашата:
- И аз съм, пашо, съгласна
за теб да се оженя,
но имам син - Богданчо.
И той, като баща си -
пред турци глава да не скланя.
Ако се той научи
и двамата ще ни погуби.
- Пашата има, Величке,
какво ти струва Богдан,
пред моите дванайсет гавази.
Я си Богдана проводи
на хайдушкото кладенче -
водица да ти донесе.
Там аз ще го причакам,
с моите верни гавази,
главичка ще му отрежа -
пак ще се с тебе вземеме.
Величка се болна престори
и на сина си говори:
- Синко Богдане, Богданчо,
я иди ми вода донеси
от хайдушкото кладенче,
да пийна, да си оздравя.
Послуша Богдан майка си,
облича дрехи бащини,
запасва сабя - френгия,
отива Богдан за вода.
Величка дума Богдана:
- Защо ти е, сине, сабята,
върни се и я остави,
ако със сабя отидеш,
водата не ще е лековита.
Богдан дума майка си:
- Как да си, мамо, сабята оставя,
днес турците управляват;
ако ме негде те срещнат,
как ще се от тях, мамо, отърва.
Величка пак Богдана думаше:
- Я се назад, синко, ти върни,
и си сабята ти остави,
в женски се дрехи облечи,
на булка се направи
и никой не ще те познае.
Послуша Богдан майка си,
в женски се дрехи облича,
на булка се Богдан направил
и пак си сабята прикривил,
без никой да го усети.
Отива Богдан за вода,
в тая ми гора зелена,
на хайдушкото кладенче.
Като се Богдан наведе,
водица Богдан да вземе,
там си на място замръзнал.
Над него стояха дванайсет души гавази.
Пашата дума гавази:
- Долу от конете слезнете,
Богдана ръце вържете,
аз ще му главичка отрежа -
пак ще се с майка му вземем.
Чуди се горкия, мае се,
как да се Богдан отърве,
най-сетне Богдан намислил.
Богдан дума пашата:
- Пашо ле, пашо ефенди,
я ми ръцете отвържи,
три пъти да се прекръстя
и ме в Сливен закарайте,
и дето убихте баща ми -
и мене там да убиете.
Че му ръце развързват,
сабя Богдан изважда,
в ляво и дясно завърта,
дванайсет гавази събори.
Само пашата оставил,
пашата му се молеше:
- Не ме убивай, Богданчо,
аз се с тебе шегувам.
Богдан дума пашата:
- Слушай, пашо, да кажа,
това не е булка Величка,
това е Богдан войвода.
Че си сабята извадил
и на пашата главичка отрязва,
и на майка си я занася.
Тя си на двора седеше,
в казан гостби готвеше
и се за пашата надяваше.
Богдан дума майка си:
- Защо ти са, мамо, тия курбани?
Тогаз майка му говори:
- Снощи съм, синко, сънувала,
сънувала, синко, баща ти,
че ми се сърди и кара,
че съм го, синко, забравила.
Богдан пак майка си думаше:
- Защо ме, мамо, измамваш,
пашата да ме погуби.
Че си сабята извадил
и на майка си главичка отрязва.
Верни другари събира,
в сливенски балкани извежда.
Девет години седели,
много са турци избили.
Слушайте, хора - българи,
какво е чудо станало
с този ми Богдан войвода,
че с Богдана шега не бива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012