* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Oстана, Hедка млада вдовица,
вдовица Недка, хубавица,
с малко дете Богдана.
Хем малък Богдан, хем глупав.
Чуди се Недка, мае се,
на къде Богдан да прати,
дали далеч да го проводи,
на школо да го изучи,
майце си писмо да пише,
или на занаят да иде.
Най-после Недка решава,
на занаят го тя даде.
Златарче Богдан тя пратила,
злато и сребро да лее,
гривни и гердани да лее.
Като го Недка изпрати,
нали беше Недка хубава,
хубава, млада българка,
Недка я турчин залюби -
Хазар ми, млада войвода.
Той си на Недка продума:
- Недке ле, млада, хубава,
на тебе, Недке, не прилича,
млада вдовица да ходиш,
я най ти, Недке, прилича,
вярата да си измениш,
за мене да се ожениш!
На висок чардак да стоиш,
жълти, жалтици да нижеш.
Недка на Хазар продума:
- Аз съм, Хазаре, съгласна,
за тебе да се оженя,
но аз имам син Богдан,
ако се Богдан научи,
че съм си вяра изменила,
главата ще ми отреже...
Хазар на Недка продума:
- И туй ли да те науча?
Здрава на болна се престори
и в леглото, Недке, ти легни.
Ситно си ти писмо напиши,
до твойто момче Богдана,
че ти си тежко заболяла.
Щом като Богдан пристигне,
веднага Богдан изпрати
с две стомни за вода,
за вода там горе, Недке, в балкана,
на студените извори.
Щом като Богдан пристигне,
там ще му глава отрежа.
Недка си Хазар послуша,
на Богдан писмо написа:
"Богдане, едничък на мама,
аз си тежко заболях,
ако ти е мила майка ти,
ела си, синко, при мене.
Последно тебе да видя,
че скоро, чедо, ще умра!"
Богдан си писмо получи,
бързо работа напусна,
и си за село потегли.
Кога си в тях отиде,
майка си в легло завари.
Майка му дума, продума:
- Богдане, чедо едничък,
я вземи стомни в ръце,
че иди горе в Балкана,
на студените извори,
водица да ми донесеш.
Да сръбна, дано оздравея.
Богдан майка си послуша,
че грабна стомни в ръце,
препаса сабя на кръста,
че метна пушка на рамо.
Майка му дума, продума:
- Защо ти е, синко, таз пушка,
на бой ли, синко, ще вървиш?
Богдан майка си послуша,
че си пушката остави.
Само си сабя той взема
и си в Балкана отиде.
Таман си вода налива,
Хазар при него отива
и си пушката издига,
и я в Богдан насочва.
Ала му пушка не хвана.
Остави Богдан стомните,
че си сабята той взема,
на Хазар глава отряза
и си за село потегли.
Кога в тях си отиде,
и какво Богдан да види?
Дворът му пълен с кадъни,
кадъни, бели ханъми.
Майка му, Недка хубава,
за Хазар те я готвеха.
Едни й коса решеха,
други й нокти къняха.
Че си остави Богдан стомните,
че взема сабя в ръце.
Всички кадъни изби,
само майка си остави.
На майка си тогаз продума:
- Не те ли, майко, досрамя,
от Бога не те догреша?
Двадесет години сираче да ходя
и ти ме, майко, проводи
при Хазар млад войвода,
кръвта ми там да пролее,
а ти за него се жениш!
Вярата ти си продаваш,
вярата чиста, християнска,
на тези мръсни читаци.
Че вдигна Богдан сабята
и нейната глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012