* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Заженил ми се й Иванчо,
Иванчо, младо войниче,
взел хубава Маринка.
Днес се Иванчо ожени,
утре го войник писали,
на царска войска да иде.
Тръгна Иванчо, отиде,
ходил е десет години.
Като Иванчо заминал,
негова млада невяста,
хубава булка Маринка,
тя друго либе залиби -
Чакър, баш хайдутина.
Либи го девет години
и десетата захвана.
Иванчо, младо войниче,
и той си дойде от войска.
Като си у тях отиде,
негова млада невяста,
хубава булка Маринка,
като Иванча видяла,
здрава са болна сторила
и на Иванча думаше:
- Добре ми дойде, Иванчо,
ето ми девет години,
като си на войска заминал,
здрава не съм се виждала.
Сега ми се дощяло
студена вода да пия
от хайдушкото кладенче.
Тръгна Иванчо за вода,
порамчил пушка бойлия
и остра сабя френгия.
Маринка дума Иванчу:
- Девет години как ходиш
на царска войска да служиш,
не ти ли пушка дотегна,
дотегна, да ти омръзна?!
Сега за вода отваждаш,
пак пушката понесеш.
Иванчо пушка остави,
сал си взел сабя кравайна,
дет се на пояс опасва.
Тръгна Иванчо, отиде
на хайдушкото кладенче.
Затуй го тя там проводи,
дано го Чакъра затрие.
Като Иванча изпрати,
станала й булка Маринка,
девет е огня наклала
и девет овни заклала -
да сготви гостби всякакви
за Чакърова дружина.
Като Иванчо отиде
на хайдушкото кладенче,
налял е стомна със вода;
кога надолу погледна,
отдолу иде Чакъра
със дванайсе души юнаци.
Като Иванча той видя,
и на Иванча думаше:
- Що търсиш тука, гидийо,
на туй хайдушко кладенче?
Нас ли си дошъл да вардиш?
И на дружина думаше:
- Скоро Иванча хванете,
назад му ръце вържете,
къс по къс да го насечем,
по гора да го разкачим.
Иванчо, младо войниче,
дръпна си сабя кравайна
и се надясно завъртя,
доде се обърне наляво,
току му един остана -
той беше самси Чакъра.
И него Иванчо посвърза,
та че го у тях закара,
и на Маринка думаше:
- Какви са тези огньове,
що са тез овни заклани?
Маринка, булка хубава,
хубава, ала лукава,
тя на Иванча думаше:
- Девет години станаха,
кат си на войска отишъл,
и аз се болна разболях,
струване не сме стрували
за татя, нито за мама -
затуй си заклах овните.
Иванчо дума Маринки:
- Не е тъй, либе Маринке,
вий се с Чакъра либихте
цели ми девет години.
Ти ме за вода проводи
на хайдушкото кладенче,
дано ме затрий Чакъра,
вий двама да се вземете.
Ако се живи не взехте,
бари се мъртви вземете.
Извади сабя кравайна,
та им главите отсече,
двамата в един гроб зарови.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012