* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Корун ми, млада войвода,
залиби Корун Милица,
Милица, тази вдовица,
вдовица, таз хубавица.
Либи я Корун, либи я,
дваж го по либи Милица,
че й е легнал на сърце.
Милица дума Коруну:
- Коруне, либе Коруне,
стига се толкоз либехме,
ний да се вече вземеме.
Корун Милици думаше:
- Милице, либе Милице,
че как ще да се вземеме,
кога ти дете порасна,
на шестнадесет години?
Вчера ме криво изгледа
и лоша дума продума:
"Чичо ле, чичо Коруне,
що често честиш у нази?"
Милица дума Коруну:
- Коруне, либе Коруне,
и туй ли да те науча -
я иди в гора зелена,
на лековито кладенче.
Аз ще се болна престоря,
че ще Иванча проводя
на лековито кладенче
със нова стомна зелена
за бистра вода студена.
Ти да му глава отрежеш,
че тогаз ще се вземеме.
Корун Милици думаше:
- Страх ме е, либе, страх ме е,
че е хайдушко коляно,
че ми е цели бащичко,
знаеш ли, либе, помниш ли,
колко бе страшен баща му
за турци и за българи,
що ни золуми струваха?
Кога бе млада войвода,
пък ази негов байрактар,
байрактар, верен хазнатар.
Кога си хазна обрахме,
във Тузлушките балкани,
че ме войвода проводи,
аз да ти хазна донеса,
по много злато от сребро.
Кога се пръв път видяхме,
видяхме и залибихме,
каква си клетва дадохме?
Ний хитро да го измамим
и глава да му вземеме,
по-лесно да се либиме.
Рекохме и го сторихме,
та станах млада войвода
на дванадесет юнака,
а тебе верен любовник.
Чуди се Корун, май се,
да иде или да не иде,
лоша го мисъл обхвана...
Послуша Корун Милица,
че стана Корун, отиде
на лековито кладенче.
Милица, хитра вдовица,
здрава се болна престори,
руса си глава превърза
и на Иванча думаше:
- Иванчо, един на мама,
лоша ме глава заболя,
люта ме треска разтресе;
я грабни стомна зелена,
че иди, синко, че иди
на лековито кладенче,
за бистра вода студена,
от нея, синко, да пия
и си главата умия,
дано ми болка премине.
Иванчо, един на мама,
изведе конче хранено,
преметна чифте дисаги,
със нова стомна зелена,
че се хубаво обружи -
с бащина пушка, пищови.
Мама Иванчо думаше:
- Още си, синко, мъничък.
Какво ще кажат хората -
майка му болна, умира,
пък той се с пушки окачил.
Послуша Иванчо майка си,
повърна пушка, пищови,
ала си взема сабята,
да не я види майка му,
скришом под дреха запаса,
че се на конче преметна.
Като Иванчо пристигна
на лековито кладенче,
там си Коруна завари.
Иванчо дума Коруну:
- Чичо ле, чичо Коруне,
не мога конче зап стори,
я вземи стомна зелена,
че налей вода студена,
че мама болна умира.
Доде се Корун наведе,
да си стомната налее,
Иванчо с сабя замахна
и му главата отряза,
тури я в мешин дисаги.
Кога се назад повърна,
вити му порти отворени,
равни му двори метени,
златна трапеза сложена,
майка му в нова премяна,
често към порти поглежда,
дано си види Коруна.
Иванчо дума мами си:
- Мале ма, мила мале ма,
каква е тази работа?
За кого й тази трапеза?
Мама Иванча думаше:
- Станало й девет години,
как се й баща ти поминал,
помен не сме му стрували,
софра не сме му слагали,
днес ще му помен сториме.
Я подай мешин дисаги,
да взема стомна зелена
със бистра вода студена,
с водица да го прелея,
от лековито кладенче!
Кога си бръкна в дисаги,
не извади стомна зелена,
най извади глава Коруну,
Коруну глава кървава.
В чудо се майка намери.
Доде се майка чудеше,
Иванчо, един на мама,
изтегли сабя кървава
и на майка си думаше:
- Ето ти, майко, спомена,
за тебе и за Коруна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012