* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Ходел ми Богдан, хайдукувал,
тъкмо ми двайсет години.
Турците Богдана гонеха,
да си го жив те хванат.
Че си Богдана хванаха
и му главата отрязаха.
Булче му вдовица остана,
с една ми мъжка рожба,
на име Богданчо кръстена.
Че му се булче почерни.
Пашата дума гавази:
- Ой, ви вази, гавази,
у Величкини идете,
при мене я доведете!
Гавази думат Величка:
- Величке, булка хубава,
ай, да те при паша заведеме,
пашата, Величке, те чака.
Величка при паша отиде
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо ефенди,
защо ми, паша, ти викаш?
Пашата дума Величка:
- Величке, бяла българко,
хайде за мен да се ожениш,
бяла ханъма да станеш,
на висок чардак да стоиш,
златни жълтици да нижеш!
Величка дума пашата:
- Не мога, пашо, не мога,
аз си имам мъжка рожба -
на бащино име кръстено.
Той ще ни нази погуби.
Пашата дума Величка:
- Не бой се, Величке, не бой се,
като си у вас отидеш,
на болна да се престориш,
Богданча да си изпратиш
на хайдушкото кладенче,
водица да ти донесе.
Ний ще го там дочакаме
и ще му главата вземеме,
а ний ще се с тебе вземеме.
Величка си у тях отиде
и се на болна престори,
и се Богданчо думаше:
- Богданчо, синко Богданчо,
на кланденчето да идеш,
та да ми водица донесеш,
от нея ще само оздравея.
Богдан майка си думаше:
- Страх ме е, мамо, страх ме е,
от тия проклети турци,
те ще ме мене погубят.
- Не бой се, синко, не бой се,
нищо няма да ти кажат.
Съблечи дрехи юнашки,
облечи женски дрехи.
Богданчо майка си послуша,
женски си дрехи облече,
бащина сабя взема
и я на две прегъна.
- Не вземай, синко, не вземай,
бащина сабя френгия.
Богданчо майка не слуша,
бащина сабя той взема
и си на кладенче отиде.
Дванайсет души гавази
край кладенец стояха,
че си Богданчо хванаха
и му ръцете вързаха.
Паша при Богданчо отиде
и си Богданчо думаше:
- Сега ще ти главата взема,
ний с майка ти да се вземем!
Богданчо дума пашата:
- Пашо ле, пашо ефенди,
не ми вземай главата,
най ми ръце отвържете,
при баща ми ме заведете,
там ми главата вземете
и при него заровете.
Че му ръцете отвързаха,
Богданчо сабя извади,
наляво - надясно размаха,
дванайсет гавази събори
и при пашата отиде.
- Пашо ле, пашо ефенди,
аз твойта глава ще да взема.
Че му главата отсича
и я на сабя набучи,
и си у тях отива.
Майка му пред двори стоеше,
казани гостби готвеше
и се за пашата надяваше
Богдан си у тях отива
и на майка си продумва:
- Защо ти са, мамо, тез гостби?
Майка Богданчо дума:
- Снощи съм баща ти сънувала,
че е бил много гладен,
за него, Богдане, готвя.
- Защо ме, мамо, ти лъжеш,
защо ме на турци продаде,
та да ми главата вземат,
а вий с пашата сберете?!
На майка си глава отсича
и си в гора заминава,
дружина Богдан събира,
хайдукувал ми Богдан,
та да си турци прогони.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012