* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна, море, меджу девет братя,
къде хода, все и нея вода.
От милост я на пазар отвели,
от що вишли, от все ву купили -
купили ву потайно ноженце.
Клета да е кучка Павлевица!
Щом видела, веднаг каскандиса,
каскандиса кучка Павлевица.
Сите са си наред излегнале,
и си легна Яна мила сестра.
Извадила потайно ноженце,
турила го под шарено сглаве.
Па станала кучка Павлевица,
та си взема потайно ноженце,
та увлезна у хладни земници,
та убоде товарни коньове;
и сосади до девет кошера;
и увлезна у хладни земници,
та отпущи девет бъчви с вино
и десета той люта ракия.
Та на Павле потийо говори:
- Диг се, Павле, да би се не вдигнал!
Какво се е чудо направило -
отпущени девет бъчви вино
и десета той люта ракия,
убодени товарни коньове,
сосадени до девет кошери!
А Павле ву потийо говори:
- Да е живо мое мъжко дете,
ние че си бъчви насипеме,
ние че си коньи накупиме!
Клета да е кучка Павлевица!
Убола е това мъжко дете,
па тогай на Павлете говори:
- Диг се, Павле, да би се не вдигнал!
Убодено наше мъжко дете!
Ка си стана Павле добър юнак,
хитра била Павлевица кучка,
на Павлете потийо говори:
- Леле, Павле, леле, добър юнак,
прегледай си редом по ножове
чии ножи у кърви утънали -
товай си е това чудо правил!
Прегледал е редом по ножове -
сестри ножче кръви утънало.
И Павле ву потийо говори:
- Диг се, сестро, да би не станала,
та защо си това направила -
опущила девет бъчви вино,
и убола товарни коньове,
и сосади до девет кошера,
и убола мое мъжко дете!
Сестра му се жално-милно кълне:
- Не съм, братко, ко ми живи вие!
Ако да съм това направила,
водете ме на Стара планина,
сечете ме на четири къса!
Дека падне моя равна снага -
да излезне църква Мариица;
дека падне мое бела уста -
че се створи на църква вратата;
дека падна мои бели нодзе -
че се створа две тънки тополи;
дека падна мои църни очи -
че се створа два бистри кладенца;
дека падна мои бели ръце -
че се створи две ели високи!
Извели я на Стара планина,
сосекли я на четири къса.
Що думала, все се е свършило.
Ка се они надзад повърнали,
в еднъг' са се братя покаяли.
Поболе се кучка Павлевица,
лежала е девет годин време -
из кости ву трева проницала,
из очи ву мухи пролитали.
Проговори кучка Павлевица:
- Леле, Павле, леле, добър юнак,
да ме караш при зълвини църкви,
я ега би, Павле, оздравела,
я ега би тамо душа дала!
Откара я Павле добър юнак,
църкви били таман отворени,
църкви са се сами затворили,
затворили с тежки бре ключове.
Павлевица тамо душа дала,
пред църквата езер кръв се створи,
у езеро това мъжко дете -
Павлевица сама го е яла!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012