* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Петкана чуди, мае се,
как да погуби зълва си,
че й задава ядове.
Па влела в нови яхъре,
заклала брези биволи,
па на дюкяна отишла
и на Стояна продума:
- Сърце те яло и пило -
биволи ти са заклани,
заклала ги е сестра ти!
Стоян от маса не стае.
Петкана дома очела,
па влела в нова одая,
па се над люлка наднела
и на детенце продума:
- Мамино дете, мънинко,
дай мама да те надои,
че ще те мама заколи,
от лелини ти ядове!
Па си детенце надои
и му главата отряза,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
Па на дюкяна очела
и на Стояна продума:
- Сърце те яло и пило -
детето ти е заклано,
заколила го сестра ти!
Стоян си дома отиде
и на сестра си продума:
- Мома сестрице Тодорке,
замеси чиста погача,
че ще в гората да идем,
да идем, шума да правим!
И са в гората отишле;
там й главата отряза
и й очите извърте.
Дек й главата паднала -
гъста кория никнала!
Дек й снагата паднала -
манастир се е вдигнало!
Дек й очите паднали -
бистри кладенци извреле!
Кога се Стоян повърнал,
Петкана болна легнала.
Лек за Петкана дириле
по села и по градове -
лек за Петкана казале
от Тодоркини кладенци.
Взел Стоян шише във ръце
и на кладенци отишъл,
но глас се дочул от внатре:
- Върни се, брайно, върни се,
че ще те хали покъсат!
Стоян се назад повърна,
Петкана се от душа отдели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012