* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Марийка двори метеше,
с босилкова метлица.
Двама я братя гледаха,
гледаха и се чудеха,
един си на друг думаха:
- Тази наша сестра Марийка,
хубава мома ще стане.
Ний ще купим на Марийка
зелена дема момия,
зелена, дьорт кешелия.
Где зачула буля й,
буля й, касканджийката,
тя си каил не стана.
Тя стана рано в неделя,
че си детето окъпа
и го в люлка сложила,
че му главата отряза,
нож му под глава сложила
и на Марийка заръча:
- Калино, зълво Марийке,
аз ще на черква ида.
Ако ми детето зареве,
люлката му залюлей,
да не го, зълво, отвиваш!
Ходила и се върнала.
- Калино, зълво Марийке,
заплака ли ми детето,
залюля ли му люлката?
Марийка буля думаше:
- Бульо мо, бульо миличка,
не ти детето заплака,
нито му люлка залюлях.
Тя си детето открила,
викнала, та заплакала:
- Стояне, либе Стояне!
Нали ти казах, Стояне,
таз ваша сестра Марийка,
тя няма човек да стане.
Аз на черква отидох,
тя ми детето заклала,
нож му под глава сложила.
Марийка дума бати си:
- Бате ле, бате Стояне!
Ако съм го сторила,
сторила и направила,
голяма меджия сберете,
много тръне насечете,
голям огън накладете,
мене в огън хвърлете.
Ако съм го сторила,
аз в огъня ще изгоря.
Ако не съм го сторила,
дъжд ще огън загаси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012