* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Остала й Рашка сираче, Доне,
остала й Рашка сираче,
сираче от пеленаче
между брайна си Стояна.
Стоян й прави премяна,
прави й, да я ожени,
и на пазар я заведе.
Що видя Стоян, купува.
Рашка купчага видяла,
а тя байно си думаше:
- Байно Стояне, Стояне, байне,
що видя, байно, купува,
дай, та ми купи купчага,
една кола ми откупи,
у дома да я закарам,
дрехите да си надипля,
ризите и сукманите,
долмите и елеците,
калците и калцуните,
кърпите и поясовите!
Стоян си Рашка послуша.
Даде, та купи купчага,
една кола й откупи,
та я у тях закарала,
та си дрехити надипли,
ризите и сукманите,
долмите и елеците,
калците и калцуните,
кърпите и поясовите.
Като я видя снаха й,
снаха й, душманката й,
тя каил не е станала;
пукна се, тресна снаха й,
тя се назад повърна,
увлезе в хладни зимници,
пуснала й три стотилници
със това вино червено,
па е на двори изляла,
викнала й колко й можала,
викнала й, та й заплакала:
- Либе Стояне, Стояне,
ти седиш, либе, на дюгян,
та пиеш вино червено
и върла бистра ракия;
не бе пил вино червено
и тая бистра ракия,
на би пил върла отрова!
Да дойдеш, либе, да видиш
к'во е сестра ти сторила,
сторила и направила -
увляла й в хладни зимници,
пуснала й три стотилници
със това вино червено!
Стоян от дюгян викаше:
- Невясто, млада хубава,
върни се, мари, иди си,
аз ще си вино пак наля,
ала сестрица не мога!
И тя се назад повърна.
К'во да стори, да направи?
Увляла й в нова конарня,
убола й девет кобили
със тия мъжки тъшчета,
па е на двори изляла,
викнала й, колко й можала,
викнала й, та й заплакала:
- Либе Стояне, Стояне,
ти стоиш, либе, на дюгян,
та пиеш вино червено
и върла бистра ракия;
не бе пил вино, ракия,
на би пил върла отрова!
Да дойдеш, либе, да видиш
к'во е сестра ти сторила,
сторила и направила -
увляла й в нова конарня,
убола й девет кобили
със тия мъжки тъшчета!
Стоян от дюгян викаше:
- Невясто, млада хубава,
върни се, мари, иди си,
аз ще си коне пак купи,
ала сестрица не мога!
Тя се назад повърна.
К'во да стори, да направи?
Увляла й в нова одая,
мъжко си й дете заклала,
па е на двори изляла,
викнала й, колко й можала,
викнала й, та й заплакала:
- Либе Стояне, Стояне,
ти седиш, либе, на дюгян,
та пиеш вино червено
и върла бистра ракия.
Не бе пил вино, ракия,
на би пил върла отрова!
Да дойдеш, либе, да видиш
к'во е сестра ти сторила,
сторила и направила -
увляла й в нова одая,
мъжко ти й дете заклала!
Стоян от дюгян викаше:
- Сестрице Радо, хубава,
всичко ти, сестро, прощавам,
мъжко дете не прощавам!
И тя се назад повърна,
насред е двори отишла,
наклала й до три огньова.
във първи огнън хвърлила
нейната бяла премяна;
във втори огнън хвърлила
нейните тънки дарове;
във трети огнън тя вляла,
па на премяна думаше:
- Тлейте, горете, пущини,
га не сте биле честити,
честити да се носите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012