* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Че ква бе, байне, нашата снаха,
та е станала сред полунощи,
та си е заклала мъжкото дете,
па е набедила мене и тебе -
теб накървави бели ръкави,
я мене, байне, влашки ножове.
Теб турна, байне, в бърза гемия,
пък мене, байне, в тъмна тъмница.
Благатък, байне, гемиджийо льо,
гемия карали и хора гледали,
и знаеш, байне, кога й деня,
кога й деня, кога й нощя,
кога й делник, кога й празник!
Ами аз, байне, клет тъмничарин,
не зная, байне, ни кога й деня,
ни кога й деня, ни кога й нощя,
ни кога й делник, ни кога й празник,
ни кога й, байне, света неделя.
Когато й, байне, света неделя,
я рани, байне, в света неделя,
па ми вземи две свещи восчеви,
па иди, байне, във черкова,
па ги пред бога, байне, запали,
запали, байне, и се прекръсти,
па се, байне ле, богу помоли -
дано ме, байне, Господ избави,
Господ избави из тъмна тъмница!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012