* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

- Мари, калино Марийке,
днеска е света Неделя,
аз ще в черкова да ида,
свещица да си запаля,
ти да ми дете нагледваш,
и да ми двори пометеш,
панички да ми умиеш,
панички, още лъжички.
Буля й в черкова отиде,
Марийка двори метеше
и взе панички да мие,
панички, още лъжички;
ножче кърваво миеше -
от ножче звезда паднало!...
Марийка, звезда кат видя,
с двете се ръце кръстеше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, вишни Господи,
и днешна света Неделя!
Мене ме буля накара
панички да й умия,
панички, още лъжички.
Доде Марийка издума,
чемшир са порти тракнали,
сребърни халки дръннали,
буля й иде от черкова
и на калина думаше:
- Мари, калино Марийке,
че плака ли ми детето?
- Не ти е дете плакало,
нето съм вътре ходила.
Буля й вътре отиде -
детето в люлка заклано.
Буля й викна да плаче:
- Нали ти казах, Никола,
оттук калина да махнеш,
калина не е за добро -
калина дете заклала!...
Никола дума Марийка:
- Хайде за дърва да идем!
Че са за дърва отишли,
Никола дърва посече,
накладе до два огньове -
в едина хвърли Марийка,
в другия хвърли буля й.
Дето Марийка гореше -
бял се манастир лееше,
дето буля й гореше -
черно си кърве течеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012