* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Хубава е бяла Стоянка,
за какво е била хубава,
като е била злочеста.
От девет места я искали,
бате й все не я давал,
и той я нея въздържал
за Колчо, за грамотния,
за буля й любимиа.
Буля й, некаилната,
тя каил не е станала
зълва й попада да стане.
Станала е рано сутринта,
влязла е в хладни мази,
източила й вино червено
и върла бистра ракия.
Потекла река винена,
винена и ракиена.
Петранка тича и вика:
- Не ти ни думах, Никола,
кълна Стоянка да оженим,
тя не ни е била за файда,
хем най ни е била за зарар.
Влязла е в хладни мази,
източила е вино червено
и върла бистра ракия.
Никола дума Петранки:
- Петранке, булка хубава,
нека да точи, да коли.
Стоянкина стока е бащина,
каквато й, мари, на нея,
такава, мари, на мене.
Станала е рано сутринта,
влязла е в тъмно яхъре,
заклала е руси биволи
и Стояновото конче хранено,
за Света гора тъкмено,
потекла река кървава.
Петранка тича и вика:
- Не ти ли думах, Никола,
кълна Стоянка да оженим,
тя не ни е била файда,
хем най ни е била за зарар.
Влязла е в тъмно яхъре,
заклала е руси биволи
и твоето конче хранено,
за Света гора тъкмено.
Никола дума Петранки:
- Нека да коли, да точи.
Стоянкина стока бащина,
каквато й, мари, на нея,
такова, мари, на мене.
Станала рано в неделя
и си детето окъпала,
и му главата отрязала,
и го в люлчица турила,
и му очите покрила.
Стоянка двори метеше,
и тя на Стоянка думаше:
- Стоянке, кълно Стоянке,
аз на черква отивам,
една свещ да си запаля,
на Бога да се помоля.
Ти ми дете наглеждай,
да не ми детето разплакваш.
Стоянка в къщи не влязла,
да не детето събуди,
да не детето разплаче.
Тя, като се е назад върнала,
право в къщи влязла
и му очи открила -
главата му отрязана.
Петранка вика:
- Не ти ли думах, Никола,
кълна Стоянка да оженим.
Тя не ни е била файда,
хем най ни е била за зарар.
Аз на черква отидох,
една свещ да си запаля,
на Бога да се помоля -
тя ми детето заклала
и го в люлчица турила,
и му очите покрила.
Никола дума Петранки:
- Аз ще взема, Петранке,
до две нови рогозки,
двама ви ще загъна,
двама ви ще подпаля,
да видим кой как ще гори!
Че взема Никола, че взема,
до две ми нови рогозки,
двете ги загъна и двете запали.
Петранка, дето гореше,
черен катран се лееше.
Стоянка, дето гореше,
бяло се сребро лееше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012