|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)
Двама брайка много живували,
сестра Нейка много обичали.
От милост я на пазар завели,
що видели - со са ней купиле.
Купили й дванайсе ножлета,
накрая - ясни огледала,
да се Нейка често огледуе,
огледуе Нейка, погледуе.
Па ги сложи под меки дюшеци.
Досвиде на кучка Павловица,
па отиде у хладни мазета,
та разсипа девет бъчви вино,
а десета - люта ракия.
Па отиде у хладни механи,
на Павла да клевети:
- Фала тебе, Павле, мое либе,
ти си пиеш и абер си немаш.
В твои хладни мазета,
разсипано е девет бъчви вино
и десета с люта ракия.
А Павел нече и да чуе.
Па се върне кучка Павловица,
па убола коняк у пайвана
и пак иде у хладни механи:
- Фала тебе, Павле, мое либе,
твои дворове у кърви утънали -
разсипано е девет бъчви вино,
десета с люта ракия
и убоден коня у пайвана!
А Павел нече и да чуе.
Па се върна кучка Павловица,
та убоде нейно мъжко дете
и отиде Павлу да клевети:
- Фала тебе, Павле, мое либе,
ти си пиеш и абер си немаш,
твои дворове у кърви утънали -
разсипано е девет бъчви вино,
десета с люта ракия,
и убоден коня у пайвана,
и убодено твое мъжко дете,
де си седи лете из огнище!
Павел рипнул и изрипнул,
па отиде у негови двори
де са цели у кърви утънали.
Па прегледал всичките ножове,
дошло ред на Нейкини ножлета:
- Фала тебе, Нейкьо, моя мила сестро,
кажи де са твои ножлета?
- Мои ножлета под меки дюшеци.
Като вдигнул нейни дюшеци,
нейни ножи у кърви утънали.
- Фала тебе, моя мила сестро,
кажи какво да те чиним?
- Фала тебе, мое мило братле,
ако будем това направила,
водете ме на високи върове,
сечете ме парче по парче.
А они ю веру не ловили.
Па завели у високи върове,
па ю секли парче по парче.
А она си тийом нареждала:
- Дето паднат мои черни очи,
там да изврат два бистри кладенца;
дето падне моята гъста коса,
там да стане най-гъста гора;
дето паднат мойте бели руке,
там да раснат две бели тополе;
дето падне мойта равна снага,
там да стане черква самотворна!
Докато назад да се върнат,
разболе се кучка Павловица -
де са чули - все са я карали,
чули са черква самотворна -
врата се е сама затворила.
Чули са си от извори вода да пие -
извори са пресъхнали.
Туден, Годечко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|