* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Марийка двори метеше.
Двама я братя гледаха,
един си на друг думаха:
- Наша Марийка хубава,
кога Марийка посгодим,
посгодим да я оженим,
кушийка ще си откупим,
кушийка с четири коня атове!...
Къде ги загула буля хи,
буля хи Богданца,
буля хи некаилката,
буля хи касканджийката.
Тя каил не е станала.
Станала е рано в неделя,
че се хубаво премени,
че си дете в люлка залюля,
с бял го й дюлбен прикриля,
че й през пчелина минала,
тридесет рояка кивнала,
тридесет рояка, първака,
че през агъла минала,
агъл говеда заклала.
Че на църква отишла,
че посегна свещ да запали.
Дясна й се е ръка свила,
че се е назад върнала.
Тя си е вкъщи влязла
и си навън излязла.
Двама се братя от лов връщали,
тя се изясно провикна:
- Богдане, любе Богдане,
тази вашата сестра Марийка.
Елате да погледнете,
голямо е чудо сторила -
дете ми в люлка заклала
и тридесет рояка килнала,
агъл говеда изклала!
Марийка плаче, говори:
- Бате ли, бате Богдане,
вие ме заведете, заведете,
на нашата нива голяма,
под сухо дърво и чешма,
там ми глава отрежете.
Ако съм го, бате, сторила -
чешмата суха да остане,
чешмата, бате, и дървото!
Ако не съм го, бате, сторила -
сухото дърво лист да изкара,
сухата чешма вода да пусне!
Пък моята буля Богданца,
девет години сляпа да ходи.
На десетата година,
кога при дърво дойде,
при дърво и сухата чешма -
да си очите измие
и тогава буля да умре!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012