* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

- Слънчице, слънчице, мило мамино,
нали ти, нали ти мама наръча
сутринта късно да сгряваш,
а вечер рано захождаш,
че изгоряха, слънчице,
косачи по ливадите,
жътвари по чакъмите.
Слънчице дума продума:
- Прости ми, майко, прощавай -
стоял съм, майко, гледал съм:
до два са брата деляха,
между тях сестра Маринка,
Петър и Павли двамата.
На Петър са е паднало
биволи й рало желязно.
На Павли са е паднало
волове й кола желязна.
На Маринка са й паднало
биволска кожа с алтъни
и карасърска с грошове.
Буля й каил не стана,
че във градинка отиде
и си пчелите избута
и си на Павли думаше:
- Върви, драгинко Павли ле,
и първо любе Петре ле,
вашата сестра Маринка
какво ви й чудо сторила,
та ви кошера избута,
та са медове изтекли.
Павли буля си думаше:
- Медът са, бульо, купува,
а сестра са не купува.
И тя си в къщи отиде
и си детето заклала,
и пак си викна, провикна:
- Върви, драгинко Павли ле,
и първо любе Петре ле,
вашата сестра Маринка
какво ми й чудо сторила,
та ми детето заклала.
Петър и Павли двамата
бързо й вяра хванаха
и си Маринка убиха.
Та са делили, делили
биволска кожа с алтъни
и карасърска с грошове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012