* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два се брата милно милувает,
от ощо се бракя милувает,
от еднъж се бракя посвърши'е
и од еднъж се ожени'е;
си зедо'е две млади невести.
Си има'е една милна сестра;
от ощо йе сестра милува'е,
напра'и'е шарена одаа,
от милости сестра не я мъжет,
си я държет в шарена одаа.
Тук се чудет две млади невести,
како да йе сестра отмилеет
от нейдзини до два мили бракье.
Си има'е едно мъжко дете
и обете си се сусборве'е:
- Кога ке ходят бракье на ло'енье,
д' отключиме шарена одаа,
да сегниме в нейдзини джепей,
д' извадиме нейдзини ножина,
мъжко дете да го загубиме,
току да йе сестра отмилими,
отмилиме од нейдзини бракя.
Како що се кучки сусборве'е,
така си го сборот свърши'е,
бракя ошли в гори по ло'енье.
Отключиче шарена одаа,
окради'е фрушкине ножина,
среде диван дете загубиле,
'се во кърви ножье утопили,
во джепеи ножье йе кладо'е
и одаа си я заключи'е;
а та още не се разбудила.
Кога ми се зора обзорила,
ми дойдо'е нейдзините бракя;
а две кучки на диван пищеет.
Се зачудвет нейдзините бракя:
- Ай ви вие, две млади невести!
Що йе ова вие що чините,
що си коси вие растуриле?
Али не йе сестра загинала?
- Айви вие, два бракя рогени!
Бог ви убил вашите кюдои!
Бог ви убил и вашата сестра!
Защо си я милно милу'афте,
голем унер сестра ви напра'и!
Мили бракя си се сащисале,
кога ракли две млади невести -
ви загуби ваше мъжко дете.
Тога сборвет два бракя рогени:
- Не йе кабил сестра да сторила,
наше дете да го загубила!
Тие кучки пак що им велеет:
- А егиди два брата рогени!
Кога не йе ваша мила сестра,
отворите шарена одаа,
да видите ваша мила сестра.
Два брата ми на одаа ошле,
со кротко йе одаа отворвет
и си влегвет при сестра рогена.
От еднъж йе сестра не разбудвет,
со кротко йе сестра рабуди'е.
Сестра им се мошне уплашила:
- А егиди два брата рогени,
що йе писок на диван високи?
- А егиди наша мила сестро!
Аль не знаиш що си сработала!
При милостта що си я имафме,
наше дете си го загубила!
Тога ми се сестра уплашила,
тога ми се сестра закълнала:
- А егиди два брата рогени!
Що йе овай сбор що ми сборвите!
- Кога си ни, сестро, напра'ина,
изва'и си твоите ноже'и,
що се ножье в кърви утопени.
Тук и мие ке те загубиме.
Йе извайе во среде дворе'и.
Мила сестра на бракя им сборвит:
- Ай ви вие, два брата рогени!
Во дворе'и кръв да не чините,
туку да ме, бракя, однесите,
однесите во гора зелена,
на некоа рудина детелина;
тамо имат едно су'о дре'о,
тамо имат една су'а чешма.
Како им се сестра помолила,
така си йе два бракя почуле,
йе однесо'а во гора зелена;
Си найдо'е трева детелина,
си найдо'е чешма исушена,
си найдо'е дре'о исушено.
Тога велит нивна мила сестра:
- Ай ви вие, два брата рогени!
Ако сум ви дете загубила,
никога да чешма не протечит,
су'о дре'о пак су'о да бидит,
детелина да ми се не родит.
Ако сум на Божа пра'ина,
сега чешма да би ми протекла,
су'о дре'о да би израстило,
детелина манастир да бидит.
Още речта не ми я дорече,
су'о дре'о начас израстило,
начас чешма вода ми протече,
детелина манастир се стори.
Тога велит нивна мила сестра:
- А егиди мои мили бракя!
'Се що болно ке ми се поболит,
'се да дойдит овде да оздра'ит;
а вашите две млади невести
да би ми се болни поболиле,
да ми лежет за девет години,
да искинет по девет постели,
нигде иляч, бракя, да не найдет,
тук да дойдет на моя липсана,
да би им се църква затворила,
за ним вода да би пресекнала,
назод со ним да си се вратите
и по-болни да 'и однесите,
во друмо'и да 'и оста'ите;
и ним очи чафки да копает,
волци месо да им го ядеет,
нигде коски да им се не на'ет;
лудо дете со мене да бидит
на любофта, що мене любифте!
Нивни бракя си я загубиха.
Къде кръвта й се истурила,
тука ми се църква отворила,
къде глава нейдзе йе паднала,
олтар ми се тука суградило;
къде сълдзи тая обронила,
тамо вода ми се отворила,
с' отворила вода леко'ита.
Мъжко дете при нея се найде,
мъжко дете ангел ми се стори;
къта дена литургиа служит.
Що да ми се болно поболеше,
що пойдеше, здравье ке найдеше.
Кога бракя назод се врати'е,
си нейдое две невести болни;
ми лежале за девет години,
искинале по девет постели,
от нигдека здравье не ми нашле.
Си дочуле църква Врачарница
на онаа гора зелена,
що да пойде, 'се здравье на'ождат.
Тога велет две млади невести:
- Ай ви вие, два брата рогени!
Що сме чуле во гора зелена,
що имало църква Врачарница,
що имало вода леко'ита,
а во църква едно лудо дете,
къта дена литургиа служит;
що да поидит, тамо 'се оздрават,
аль йе кабиль да не однесите!
Си стана'е два брата рогени,
си зедо'е две млади невести,
однесо'е во гора зелена,
си найдо'е църква Врачарница,
си найдо'е вода леко'ита.
Колко мало дете го дочу'е,
го дочу'е дете къде пеит,
колко ми се малу приблизале,
начас църква им се затворила,
а водата им се пресекнала,
лудо дете им се замълчило.
И тога на бракя им текна,
оти им йе нивна мила сестра.
Помина'е по стръмни друмо'и,
на друмо'и си 'и оста'и'е:
- Ай ви вие, две млади невести!
как сторифте, вие да найдите,
како ние сестра загубифме,
како що ве сестра помолитва,
така и клетва вам да се фатит!
Чафки очи тога им копа'е,
вълци месо тога им ядо'е,
още душа тие не дава'е!
А два брата коньи си явна'е,
назод си се во гора врати'е,
на сестра си ми се поклони'е:
- Наша сестро, ти да не прощаваш!
Мила сестра бракя си простила
и им църква сестра отворила;
и вода се тога отворила,
и дете се в църков разпеало.
И нейдзини два брата рогени,
се стори'е църни калугери,
от църквата не се отдели'е.
И денеска църква нишан стоит.
Що слушало, све весело било.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012