* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Заискали са Калина
от девет добри домове,
от десето попове,
нийде я байно й не даде.
Байно Калина говори:
- Сестро, хубава Калино,
жда ти се, сестро, помоля,
поседи, сестро, таз зима,
таз зима и това лято,
за хубост да си походиш,
за почит да си поносиш
твоята герджик премяна.
На байно си да помогнеш,
да жънем, да си ожънем,
да возим, да си превозим,
да вършем, да си овършем,
да натовари байно ти
пет коля бяла пшеница,
още пет коля черна ръж,
на пазар да ги закара,
на пазар, на пазарище,
кво види байно, ще купи.
Калина байно послуша,
за хубост да си походи,
за почит да си поноси
нейната герджик премяна.
На байно си помогнала,
жънали, ожънали си,
возили, превозили си,
па си ми връшли, овръшли.
Та натовари байно й
пет коля бяла пшеница
и още пет коля черна ръж,
та ги на пазар закара,
на пазар, на пазарище.
Кво видял байно, купи й.
И видял байно ножченце,
ножченце златовръхченце,
видял го байно, купил го;
видял е байно кръпица,
кръпица златокрайчица,
видял я байно, купил я.
Та па си у тях отиде,
всичко Калина удаде.
Снаха й некаилница,
тя каил не е паднала
ами са много ядоса.
Стоян на дюгян отиде
да пие вино червено.
Петкана булка хубава,
в тевни зимници увляла,
девеття бъчви пуснала
със руйно вино червено,
десета с върла ракия.
Па ми на дюгян отиде
и си на Стоян думаше:
- Ти ядеш, либе, и пиеш,
твоята сестра Калина
девеття бъчви пуснала
със руйно вино червено,
десета върла ракия.
Стоян Петкани думаше:
- Иди си, либе, у дома!
Ако са бъчви пуснати,
сестра ми ги е пуснала.
И тя се много ядоса,
та па си у тях отиде,
в нови обори увляла,
алено конче заклала.
И па при Стояна отиде,
и си на Стоян думаше;
- Ти ядеш, либе, и пиеш,
твоята сестра Калина
алено конче заклала.
Стоян Петкана па каже:
- Иди си, либе, у дома!
Ако ми конче заклано,
сестра ми го е заклала.
Петкана булка хубава,
Петкана булка глупава,
тя много ми се ядоса,
право си у тях отиде,
остро си ножче увзела,
мъжко си дете заклала
във тая златна люлчица.
Па ми при Стоян отиде
и си на Стоян думаше:
- Ти ядеш, либе, и пиеш,
твоята сестра Калина
мъжко ти дете заклала,
във черни кърви обляно
във тая златна люлчица.
Рипна ми Стоян на крака,
право си у тях отиде,
та па ми в къщи увлезе:
мъжко му дете заклано,
във черни кърви обляно.
Па ми в обори увлезе -
алено конче заклано,
в тевни зимници увлезе -
деветте бъчви пуснати,
десета с върла ракия.
Калина във стан тъчеше
даровно платно сватовно.
Той при Калина отиде
и на Калина продума:
- Сестро, хубава Калино,
защо ми пусна виното,
виното и ракията,
защо ми закла кончето,
защо ми уби детето?
Калина байно говори:
- Който ти виното пусна,
който ти кончето заклал,
който ти детето убил -
дърво и камък да стане!
Кога ми Стоян погледна -
негова булка Петкана
на сухо дърво станала,
до дърво камък стоеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012