* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Седнал ми Петър, Петре ле,
с негова сестра Марийка.
Петровца, жена лошава,
лошава и некаилница,
тя си каил не става.
Влязла е в горна градинка,
килнала е шейсет кошера,
текнала е река медена,
медена и петмезена.
Викнала Петровца да плаче:
- Нали ти рекох, Петре ле,
махни сестра си от тука -
какво е чудо сторила,
килнала шейсет кошера,
текнала е река медена,
медена и петмезена.
Петър Петровца думаше:
- Нека го стори сестра ми,
на сестра ми е майчино,
на мене е бащино.
Петровца я гняв догневя,
влязла е в изби дълбоки,
пробила е бъчвите с вино,
със вино и със ракия.
Отишла е пак при Петър,
и пак му дума говори:
- Нали ти думах, Петре ле,
махни сестра си от тука -
пробила е бъчвите с вино,
със вино и със ракия,
текнали реки винени,
винени и ракиени.
Петър Петровца думаше:
- Нека го стори сестра ми,
на сестра ми е майчина,
на мене е бащино.
Петровца я гняв догневя,
станала рано в неделя,
че си детенце заклала
и в люлка го е турила,
хубаво го е завила,
и на Марийка думаше:
- Мари, калино Марийке,
ази на черква ще ида,
ако ми се събуди детето,
ти да го, калино, залюляш!
Ходила и се върнала,
и на Марийка думаше:
- Събуди ли се детето?
Марийка були думаше:
- Нито се, бульо, събуди,
нито пък съм го люляла.
Тя му очите открила
и викнала та заплакала.
- Нали ти думах, Петре ле,
махни сестра си от тука!
Какво е чудо сторила,
че ми е детето заклала!
Петър го гняв догневя,
накладе два огъня,
в единия хвърли Марийка,
в другия хвърли Петровца.
Марийка птичка станала,
над огъня летяла.
Петровца на въглен станала
и на Марийка думала:
- Марийке, къзъм Марийке,
я ми водица донеси,
та ми устата разкваси
и ми сърцето разхлади.
Марийка буля си думаше:
- Гори ми, бульо, да гориш,
на черен въглен да станеш,
дето ми злото помисли!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012