* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Двама бракя верно друговали,
сестра Некя милно миловали,
и от милост я на пазар водили,
що видели, се са й купили.
Купили й сребърна ножнина,
сребърна ножнина със златни верижки,
на верижки - златно огледало,
да се Некя често огледуйе,
да се Некя често преминуйе.
Като са се от пазар върнали,
скандисала либе Павловица,
та чекала Некя сън да заспи,
па ю вземе сребърна ножнина,
та отишла у хладни обори,
па убила до три харни вола
и на Павел едно сиви конче.
И отиде у хладни одаи,
та убола нейно мъжко дете.
Па отиде у хладни механи
и на Павла потийом говори:
- Вдиг се, Павле, да би се не вдигнал,
па да видиш каква ти е Некя
щета направила.
Убола е до три харни вола,
убола е твойе сиво конче,
убола е твойе мъжко дете.
Павел се низ механа вдигна,
па отиде у хладни одаи,
та погледна свойе мъжко дете,
мъжко дете у кърви утекнало.
Па отиде при сестра му Некя,
па на Некя потийом говори:
- Леле, Некьо, леле, сестро Некьо,
халал да са до три харни вола,
халал да е мойе сиво конче,
що убоде мойе мъжко дете?
- Леле, брайно, леле, по-стар брайно,
ако съм го язе направила,
заведи ме на висоа дела,
разсечи ме на две, на четири.
Какво рекли, така направили...
Завел я на високи дела,
разсякъл я на две, на четири.
Къде падна нейно бело лице,
излезнали цълкви, манастири;
къде падна нейна руса коса,
там израсла гора манастирска;
къде паднаха нойни бели ръце,
там израсли два бора у гора;
къде паднаха нойни черни очи,
там изврели два студни кладенци.
Млад да мине, вода да си пие,
стар да мине, на сенкя да седне
и за мене млада да си спомни.
Минало се, що се минало,
минали се дор девет години,
разболе се павловото либе.
Сегда го е Павел карал,
нигде му е лека не намерил.
Закара го на Некини манастири,
манастирите се отворили,
а като са вътре повлезнали,
вратите се затворили
и кандила всема угаснали.
Павел си на либе проговаря:
- Казвай, казвай, либе, що си грешна?!
- Добро, Павле, оти да не кажем -
кога взехте на Некя ножница,
я откраднах на Некя ножница
и убодох до три харни вола,
и убодох твойе сиво конче,
и убодох наше мъжко дете!
Като си е грехо изказала,
и душата й е изпаднала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012