* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два са брайкя яко живовали,
сестра Яна яко миловали,
от милост я на пазар водили,
провели я низ гръчка чаршия,
що видели - все Яни купили.
Видели са сребърна ножница,
на ножница три стърки вериги,
на вериги - петдесе прапорци,
на прапорци - ясно огледало;
къде ходи Яна - да се чуе,
дека стане Яна - да се гледа!
Не свиде се кучки Павловици,
та окрадна Янини ножеве,
па увлезна у хладни яхъри,
та убоде коня у пайвана.
Па си ойде на хладни механи,
та Павлете от механа клика:
- Диг' се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти се е щета учинило -
убодена коня у пайвана.
Я Павел ю потийо говори:
- Назад, назад, кучко несвидлива,
бури го е сестра учинила -
бури сестри сватби наядени!
Повърна се кучка Павловица,
та увлезна у хладни кошари,
та убоде тия сиви юнци.
Па си ойде на хладни механи,
та Павлете от механа клика:
- Диг' се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти се е щета учинило -
убодени тия сиви юнци!
Я Павел ю потийо говори:
- Назад, назад, кучко несвидлива,
бури го е сестра учинила -
бури сестри сватби наядени!
Повърна се кучка Павловица,
та увлезна у хладни зимници,
та опущи девет бъчви вино.
Па си ойде на хладни механи,
та Павлете от механа клика:
- Диг' се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти се е щета учинило -
опущени девет бъчви вино!
Я Павел ю потийо говори:
- Назад, назад, кучко несвидлива,
бури го е сестра учинила -
бури сестри сватби напиено!
Повърна се кучка Павловица,
та излезна на високи чардак,
наведе се над свилна лелейка,
та убоде свое мъжко дете,
убоде го у клетото сърце.
Па си ойде на хладни механи,
та Павлете от механа клика:
- Диг' се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти се е щета учинило -
убодено свое мъжко дете!
Тогай стана Павел добър юнак,
та си ойде на свои дворове.
Ка увлезна у хладни яхъри -
убодена коня у пайвана;
ка увлезна у хладни кошари -
убодени тия сиви юнци;
ка увлезна у дълбоки зимник -
опущени девет бъчви вино;
изкачи се на високи чардак -
убодено нему мъжко дете!
Он си събра къщнини ножеве -
Яни ножи в кърви утъхнали...
Он на Яна потийо говори:
- Леле, Яно, леле, мила сестро,
що ти брайкя толко прегрешиха,
та направи тоя върли пакост,
да оти ми детенце убоде?
Я Яна му потийо говори:
- Леле, Павле, леле, мили брате,
ако бъдем язе учинила,
изкарай ме на висока дела,
разсечи ме на четири дела!
Послушал я Павел добър юнак,
изкара я на висока дела,
посече я на четири дела.
Дека падна Яни руса глава -
там никнала той гъста кория;
дека падна Яни клето сърце -
тамо са се църкви заградили;
дека падна Яни църни очи -
там изгрея два студни кладенци!
Минало се тъкмо три години,
поболи се кучка Павловица,
та лежала тъкмо девет годин,
па е пошла у църква да иде.
Отдалек я църкви съгледаха,
отдалек се църкви затвориха,
отблизо й църкви продумаха:
- Назад, назад, кучко несвидлива,
да полежиш още девет годин,
та низ очи мухи да ти лета,
и низ кости трева да ти никне,
та па тогай у църкви да дойдеш!
Повърна се кучка несвидлива,
та лежала още девет годин -
низ очи ю мухи пролетеха,
низ кости ю трева проникнала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012