|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)
Марийка по двор ходеше,
девет я братя гледаха
и си се дума сдумуват:
- Да не главиме Марийка,
да не главиме, жениме,
да хни купиме, купиме,
бре, алтънена кочийка,
с кочийка по двор да ходи,
бре, дворето да ни разгрява.
Всичките каил станали,
най-малката хни снахица,
снахица Димитровица,
тя каил не е станала.
Чуди се, булне, мае се -
какво на леля да стори,
от къщи да я отмахне.
Че влезе булне в градинка,
че бутна пчелни кошове,
текнали рячки медени;
че влезе булне и в дама,
заклала серез биволи -
текнали рячни кървави,
та че са булне прирука:
- Деверьо, малки, големи,
ела видейте, деверьо,
вашата сестра Марийка,
какво я чудо сторила!
Кога братето хи дошли,
те на булне си думаха:
- Биволи от пазар дохудат,
сестра от пазар не може.
Чуди се булня, мае се,
какво по-лошо да стори,
леля от къщи да махне.
Петърча в люлка приспала,
приспала и го заклала,
и на леля си думаше:
- Лельо Марийко, Марийко,
я ще на река да ида,
Петърчови пелени да пера;
ако са разбуди Петърчо
да си го, лельо, люшнала.
Ходи на река, върна се,
и на леля си думаше:
- Лельо Марийко, Марийко,
разбуди ли се Петърчо,
люшна ли, лельо, люлката?
- Булне Петкано, Петкано,
не се е Петърчо разбудил,
не съм люлката люшнала.
Че влезе булне в къщи,
извила гласе до Бога:
- Деверьо, малки, големи,
ела, видейте, деверьо!
Вашата сестра Марийка,
какво е чудо сторила -
Петърчо в люлка приспала,
приспала и го заклала!
Марийка дума на братя си:
- Братлета, малки, големи,
вковете ситно синджире,
я ще в синджире да вляза,
вие синджире тръснете.
Ако съм това сторила -
на прах и пепел да стана!
Та че булне ми ще влезе.
Вковали ситно синджире,
Марийка в синджире влязнала,
брате синджире тръснали -
права на ноги стъпнала.
Та че булне хи е вляла,
кога синджире тръснали -
на прах и пепел станала.
Славяново, Харманлийско; великденска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|