* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна между девет бракя;
много Яна бракя обичаха,
къде ишле, Яна са водиле...
Прочуле се, бре, нови соборе,
и тамо са Яна, бре, отвеле,
що са вишле, все са ву купиле;
вишле са си ноже църно цренче,
и него са на Яна купиле.
Не свиде се кучка Павлевица,
дека Яне бракя обичале.
Кога било ноще, полуноще,
улезнала у хладни земници,
изпущила девет бъчви вино,
десетата баш люта ракия.
Па е ошла кучка Павлевица,
на Павлете потийом говори:
- Диг се, Павле, да би не вдигнал се,
що ти се е щета учинило -
изпущени девет бочви вино,
десетата баш люта ракия!
А Павле ву вели, говори:
- Легай, легай, кучко Павлевица,
да сме живи ние със тебека,
да е живо наше мъжко дете,
да е жива наша мила сестра!
Разлюти се кучка Павлевица,
улезнала у хладни одаи,
бръкнала у Янини джобове,
извадила ножче църноцренче,
па е ошла у хладни яхъри,
та убоде девет сиви юнца,
десета кобила Алтъна!
Па се върна кучка Павлевица,
па на Павле потийом говори:
- Диг се, Павле, да би не вдигнал се,
що ти се е щета учинило -
избодени девет сиви юнца,
десетото кобила Алтъна!
- Легай, легай, кучко Павлевица,
да сме живи ние със тебека,
да е живо наше мъжко дете,
да е жива наша мила сестра!
Разсърди се кучка Павлевица,
убола е нейно мъжко дете,
турила е ножче църноцренче,
турила го у зълвини джобове,
на Павлете потийом говори:
- Диг се, Павле, да би не вдигнал се,
що ти се е щета учинило -
убодено наше мъжко дете!
Разсърди се Павле добър юнак,
па е станал Павле добър юнак.
Проговори кучка Павлевица:
- Редом реди, Павле, по ножеве,
чии ножи кърви утънали -
той убоде твое мъжко дете!
Редом реди Павле по ножеве -
Яни ножи кърви утънали...
Приплакала Яна, нейна сестра:
- Не съм го, братко, тако ми две очи!
Ако съм го, братко, язека заклало,
отведи ме у гора зелена,
разсечи ме на четири дяла!
Дека падне моя равна снага -
там че стане това равно поле!
Дека падне моя руса коса -
там че стане тая гъста гора!
Дека падне моя тънка уста -
там че стане църква Мариица!
Дека паднат мои бели нозе -
там че никнат две тънки тополи!
Дека паднат мои църни очи -
там че изврат два студни кладенци!
Аво, братко, аво, мили братко,
ти да водиш кучка Павлевица,
да я водиш три години кьорава;
да отидеш Орье и Загорье,
да отидеш църкви и манастири,
па да не мож лекове да наеш!
Доведи я на моята църква,
доведи я на мои кладенци
да умие тия църни очи!
Па е отвел Яна, нийна сестра,
разсекъл я на четри дела.
Дека паднала нойна равна снага -
тамо стана това равно поле.
Дека падна нойна руса глава -
тамо стана тая гъста гора.
Дека паднаха нойни бели нозе -
тамо никнаха две тънки тополи.
Дека паднале нойни църни очи -
тамо изврели два студни кладенци.
Дека падна тая тънка уста -
тамо станала църква Мариица.
Како клела Яна, нийна сестра,
како клела, така всичко било.
Па е водил кучка Павлевица,
водил я е три години кьорава.
Па обидел Орье и Загорье,
па обиде църкви и манастире,
па я отвел на църква Мариица,
и я отвел на студни кладенци,
та е умила нойни църни очи,
та прогледнала кучка Павлевица!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012