* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Остана Никола сираче,
Никола и вещи Маринка,
на една годинка без мама,
без мама, още без тате.
Порастиха въз техни близки,
техни близки сродници.
Хванаха на пътю да излазят,
при малки моми седенки,
при големи - попрелки.
Залюби Никола, бре, Радка,
люби я Никола, взема я.
Малко се, много имаха,
имаха и минуваха,
мъжка си рожба добиха.
Рада Маринка намрази
и почна да я ковлади:
- Никола, пръвна пръвнино,
да ожениш кълне Маринка,
големи зарали тя струва!
Никола Раду продума:
- Маринка й малка момичка,
няма ний още да я женим,
Маринка й кръгло сираче,
без тати, още без мама.
Рада се твърде разсърди,
назад се Рада повърна,
граш кобили удуши
и черни биволи отрови,
вино руйливо източи
и върла бистра ракияу
и се назад върна, повърнау
и на Никола продума:
- Я ела, Никола, да видиш
какъв е зарал сторила
какво е чудо свършила
твоя сестра Маринка...
Отиде Никола да види
и на Рада продума:
- Ич не се, Радо, надявам
туй да го й Маринка оглавила,
какъв ще зарал Маринка да стори,
Маринка няма да оженим...
Стоката й от тейко остала,
на мене, още на нея.
Каквото й стоката на мене,
таквоз е стока на Маринка.
Тогаз се й Рада разсърдила,
назад се й Рада повърнала,
рано у света неделя,
у къщи Рада отишла,
и си й главата умила,
и си й Иванча окъпала,
Иванча, кат окъпала,
тя му главата отрязла,
у люлката го й пуснала
и нова му песен запяла:
- Нани ми, Иванчо, нани,
на лилино си хоро отождаш,
от своя майка смърт имаш...
Хубаво се й Рада накичила
и на черква Рада тръгнала.
Маринка двори метеше,
с нейни дружки дор трима.
Рада Маринка заръча:
- Маринке, кълне Маринке,
да метеш и хубаво да слушаш -
кога Иванчо заплаче
да му люлката полюлееш!
Рада у черква кат отишла,
сите кандила угаснели
и са поповете онемели,
и са даскалите ослепели.
Едно даскалче останало,
Рада я за ръка уловило,
отвън я черква изкарало,
и си на Рада казало:
- Излазяй, Радо, отвън черква,
много си, Радо, грешна,
ще се черквата събори,
всичките хора ще убий!
Като отвън черква излязла,
сите кандила укнали,
поповете пропели
и даскалите зачели.
Като си Рада отишла,
тя на Маринка казала:
- Маринке, кълне Маринке,
Иванчо не ми ли заплака?
Маринка дума, продума:
- Ич не съм, бульо, отишла,
много се бързо повърна.
Рада у къщи отишла
и си Иванча грабнала,
мила му глава паднала,
и на Никола повикнала:
- Я ела, Никола, да видиш,
какво е Маринка оглавила.
Като ти казах да я оженим,
пък ти каза - стоката
й от баща ми,
Иванчо беше ли от баща й,
че му главата отрязла?!
Отиде Никола да види,
ич не се й надявал туй
Маринка да го оглави.
Чудил се Никола, маял са,
чудил се какво да стори.
Ако Рада погуби,
цяло село ще каже:
"Уби жена си зарад сестра си!"
Отишъл Никола у полето,
две коли тръни натрупал
и се й назад повърнал,
че ги й и двете повикал.
Двете напред вървели,
а Никола - отзаде им.
Дето Рада стъпела,
бодливо тръне никнело,
дето Маринка стъпела,
дребен босилек никнел.
Там е Никола видял,
дето Маринка не е виновна,
ама се рекъл, зарекъл -
и двете ще ги погуби.
Като си въз огъня отишли,
първо си Рада върлил,
после Маринка уловил
и я на другия огън турил.
Дето Рада гореше -
чер пушек се вдигал,
бяло небе прикривал,
извор с катран извирал.
Дето Маринка гореше -
силен се пламък вдигал,
бяло небе разтварял,
златен манастир се леел
и се Иванчо на манастир излива.
Цяло си село под манастир мина
и Никола рекъл да мине,
манастиря надолу се снишил,
и Иванчо Николу хортувал:
- Много си, тате, грешен,
леля Маринка без вина стори!...
Ако не е чудо станало,
няма да се пее песента.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012