* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Остана Никола сираче,
Никола, още Маринка;
растоха тий, порастоха,
кат' людски чеда станаха,
хванаха на пътю да излягват,
край малки моми за вода,
по въз големи на хоро...
Залюби Никола, бре, Рада,
любиха, тий се лъгаха,
дойде време за вземане.
Никола дума Маринке:
- Маринке, сестро мънинка,
черна капанка да облечеш,
тирена фута да опашеш,
на кръстник шетня да шеташ,
ем ще им диван ти стоиш!
Маринка Никола послуша -
облякла черна капанка,
опаса фута тирена,
на кръстник шетня шеташе,
на кръстник, ем на кръстничка;
ем им, кай, шетня шеташе,
ем им, кай, диван седеше...
Кръстник на кръстничка думаше:
- Я гледай нашта кумичка
каква ни шетня тя шета,
ем как ни диван тя седи!
Никола дума на Рада:
- Мар, Радо, пръвна пръвнино,
аз на пазар ще ида,
какъв армаган да донса?
Рада Никола думаше:
- Да донсеш, Никола, черни чехли,
на кълна Маринка - червен чумбер!
Ходи Никола, върна се.
Рада дума Николу:
- Никола, пръвна пръвнино,
да оженим кълна Марина,
да н' ни стоката разпилей,
стоката, вещи мъката!
Увлягла и тя в зимника -
зимник биволи изклала;
увлягла и тя у гражда -
гражду кобили изклала!
Никола дума на Рада:
- Нека ги, Радо, изколи -
каквот' са, мари, на мене,
таквоз са, мари, на нея!
Гнява се Рада, сърди се,
никога рано не стана,
една ми зорна станала,
една ми зорна в неделя;
каква и беше раб'тата -
студена водица донесе,
ем си главата умила,
ем си Иванча окъпала.
В камшана люлка угудила,
с пъстър го ялък прикрила,
нова му песня запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
майка ти на черква ще иде!
Маринка сред двори седеше,
равни си двори метеше.
- Маринке, кълно Маринке,
когит ми Иванчо заплаче,
ти да си Иванча залюляш!
Кат' си у черкова влязъла,
черковата се затвори,
кандилата са угаснали,
поповте са онемели,
даскалте са оглушели...
Рада се назад повърна,
право си у тях отиде -
Маринка сред двор пак беше...
Рада Маринки думаше:
- Заплака ли, мари, Иванчо?
Маринка дума були ле:
- Иванчо не е заплакал,
и аз не съм в къщи влягъла.
Рада у къщи увлезе,
Иванчовта глава отрязана.
Рада Никола думаше:
- Нали ти думах, Никола,
да оженим кълна Маринка!
Увлягъл и той у къщи -
Иванчовта глава отрязана...
Никола нищо не каза,
кола костени обърна,
черни биволи зажегли.
Маринка и Рада тръгнали,
в пуста ги гора занесе,
две кола тръни натрупа -
на единия Рада угуди,
на другия - Маринка,
че си трънето запали.
Дето, кай, Рада гореше,
чер се, кай, катран лееше;
дето Маринка гореше,
дребен се маргарец лееше,
манастир се строеше,
бистро изворче извираше!
Оттогаз се именува -
"Света Маринка" останало...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012