|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)
Една Яна между девет брата,
къде идат, и Яна си водат;
отишли са на нови пазаре,
и Яна са тамо, бре, отвели,
отвели я на нови пазаре...
Що са вишли, все са ю купили -
вишли са си сребърни вериги,
на вериги сребърно ноженце.
Бог да бие Павловото любе!
Не свиде се Павла кучковица,
та улезна у хладни ахъри,
та убоде до два сиви юнца,
и убоде до девет коневе,
сите девет, богме, под пайване.
И си ойде Павла кучковица,
та си ойде у хладни одаи:
- Диг се, диг се, Павеле юначе,
каква ти е щета учинето -
убодени до два сиви юнца
и девет коне под пайване,
учини й сестрица Янинка!
Я браток му дума продумува:
- Просто да е - Яни за сватбина!
Бог да бие Павла кучковица!
Улезнала у хладни земници,
опущила девет бъчви вино
и десета той люта ракия.
Пай си ойде при Павле юнака:
- Диг се, диг се, Павеле юначе,
диг се, диг се, да би се не дигал,
каква ти е щета учинето,
учини я сестрица Янинка -
опущила девет бъчви вино
и десета той люта ракия!
И тогай си Павел продумуе:
- Просто да е - Яни за сватбина!
Бог да бие Павловото любе!
Ка улезна у хладна одая,
и си взема Янино ноженце,
убоде си това мъжко дете.
И тогай ойде у хладни одаи:
- Диг се, диг се, Павеле юначе,
каква ти е щета учинето,
учини я сестрица Янинка -
убоде ти това мъжко дете!
Тогай Павел дума продумало:
- Що ми прави, все съм й простило,
що убоде това мъжко дете?
И тогай окне Павел вреден юнак:
- Ел' овамо, сестрицо Янинко!
Ти убоде до два сиви юнца,
девет коне, богме, под пайване,
и опущи девет бъчви вино,
и десетата люта ракия;
що убоде това мъжко дете?!
Дума дума сестра му Янинка:
- Ако съм, братко, това направило,
изведи ме у гора зелена;
дека паднат мои бели ръце -
там да никнат две бели тополи;
дека паднат мои църни очи -
там да изврат два бистри кладенца;
дека падне това мое тело -
да се сгради църква Мариица!*
И кога лежи кучка Павлевица -
лежала е девет годин време;
пай се присни Павла кучковица,
да я водат църква Мариица!...
Отвели я църква Мариица,
и тогай се с душа разставило...
Радомир (Качановский, № 87); със знака (*) отбелязваме бележка
на записвача, че пропуска пасаж от текста, в който се казва, че братът направил
всичко това, за което говори сестра му Янинка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|