* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Имало едно време двама братя - Петър и Павел и една сестра Маринка. Почнали да се делят. На Маринка се паднала една златна стаичка, а на братята й ниви по къра, за да работят. Двамата братя отишли на нивите си.

Жените на двамата братя обаче завидели на Маринка за нейната златна стаичка и се чудели какво да направят, за да могат техните мъже да намразят сестра си и да дадат на тях сестриния си дял. Петровата жена съветвала Павлевица да източат всичкото вино в избата и да набедят Маринка. Речено - сторено. Вечерта братята се върнали уморени, повярвали на жените си и Петър взел да бие Маринка. Тя плачела и говорела, че е невинна. Павел се смилил и казал, че ако Маринка е виновно Господ ще я накаже.

На другия ден братята пак отишли на къра. Петровата жена попитала Павльовата какво да правят, за да отнемат златната стаичка то Маринка. Влезли двете снахи в пчелина и съборили всички кошери.

Вечерта, след завръщането на братята, двете снахи плачели и говорели в глас на мъжете си:

- Вашата сестра Маринка голяма беля сторила, всички кошери разсипала.

Петър пак взел да я бие. Маринка плачела и викала:

- Аз не съм виновна - булите са виновни!

На следващия ден братята отново отишли на работа. Мислили злите снахи какво още да направят, за да преодолеят голямата братска обич към сестрата. Удушили Петровото малко дете, запалили свещи и почнали да го оплакват.

Вечерта братята се върнали то работа и двете снахи пак обвинили за чудовищното злодеяние Маринка. Тя пак плачела и се оправдавала, но братята вече не й повярвали. Те решили да я погубят. Въпреки всичко на Павел му дожаляло за сестра му и предложил да отведат Маринка в някой пуст балкан и там да я оставят. Завели я навътре в планината и там я оставили.

Бог се смилил над невинната и където седяла, там за една нощ се издигал манастир, а където падали сълзите й извирали минерални извори. Когато се върнали вкъщи двамата братя, що да видят, жените им болни. Не можели да ги лекуват с нищо. Един стогодишен старец им казал, че имало някъде в Балкана манастир и минерални бани до него, да ги заведат и там да се лекуват, белким се излекуват.

Повели двамата братя болните си жени и ги завели на това място, където оставили сестра си. Но като наближили до манастира, вратите му се затворили, баните замръзнали.

Един глас от небето казал:

- Мълчи, Павелчо, ето майка ти идва да те накърми!

От страх жените умрели. Братята ги изоставили и побягнали то това място. След като се върнали в дома си, те горчиво се разкаяли спрямо невинната си сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012