* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Маринка двори метеше,
двама я брата гледаха
и си двамата гълчаха:
- Ах гиди, наша Маринка,
какво й мяза сифлийка,
на бяла шийка алтъни,
на тънко кръстче коланче,
я хайде да й купиме!
Отде ги зачу булня им,
булня им, некаилница,
тя каил не е станала.
Станала й рано в неделя
мъжко си й дете заклала,
в зелен го й пелин увила,
че го й в люлчица турила,
турила и залюляла;
че на Маринка думаше:
- Мари, калино Маринке,
наслушувай ми детето,
наслюлювай му люлката,
я ще в черкова да ида...
Маринка двори метеше,
нету й дете заплака,
нету му люлка залюля.
Буля си дойде от черкови,
че до люлката поседна,
та че си викна-заплака:
- Що стори, брайне, сестра ти,
та ми й детето заклала,
в зелен го й пелин увила!
Тий на Маринка думаха:
- Дето те стигнем, Маринке,
главата ще ти вземеме!
Че са Маринка погнали
със два ми влашки ножове.
Гонили, що я гонили;
дето й кръвта капеше -
ситен ми мирджан никнеше;
дето й Маринка паднала -
голям манастир станало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012