* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Двайца бракя у милости расле,
мегю ними сестра Ангелина.
Млого милост на сестра имале,
од милостум тронье соковале,
од милостум ноже позлакиле,
од милостум една постеля спали.
Бог д' убие кучка Павловица,
млого каскън она кучка било!
Она тражила билке од омраза,
да омръзне сестра од мили бракя.
Ми станала нокюм у полнокя,
ми отишла зълвина постеля
и го крала ножето позлакено;
се вратила назад на трагои,
ми увлегла своята постеля,
им заклала двете мушки деца;
па ми влегла тъмни конюшнице,
им заклала до два бързи коня;
се качила високи дивани,
им заклала два сиви соколи,
па се вратила назад на трагои;
па ми влегла зълвина постеля
и турила ноже у джебои,
па се вратила назад на трагои.
Ми отиде своата постеля,
легнала, кучка, она да ми спие.
Що ми беше Павло добър юнак!
Се научил нокюм да стануе,
да стануе нокюм у полнокя,
да ми слага доле у дворои.
Кат ке накашля Павло добър юнак -
обете деца нему заплачуале;
втори пути юнак ке накашля -
обата кони нему завищуале;
треки пути юнак ке накашля -
оба соколи нему засвируале.
Това нокя Павло ми станало,
юнак слегол доле у дворои,
юнак слегол нокюм у полнокя.
Първи пути юнак се накашля -
нема деца нему да заплача;
втори пути юнак се накашля -
нема коньи нему да завища;
трети пути юнак се накашля -
нема соколи нему да засвира.
Проговори Павло добър юнак:
- Фала Богу за чудо големо,
що е ова чудо за чудено -
ал од люди, али од Господа?
Проговори кучка Павловица:
- Ели чуеш, Павло, мой домакине!
Тоа золум сестра ти сторило.
Она стала нокюм у полнокя,
ми заклала обете мушки деца,
ми заклала до два бързи коня,
ми заклала два сиви соколи!
Ако, Павло, мене ме не веруеш,
ти да идеш сестра на постеля,
да й бурнеш свилени джебои,
да й видиш ножье позлакено.
Ми отиде Павло добър юнак,
ми отиде сестри на постеля,
он е бурал свилени джебои,
е извади ножье позлакено.
Що ке види - в кървой потопено!
Проговори Павло добър юнак:
- Ели чуеш, сестро Ангелино!
Ако сакаш, сестро, да се мужиш,
защо, сестро, мене не ми каза?
Къде сакаш, тамо ке те дадем,
защо мене золум да ми сториш -
защо закла до две мушки деца,
защ' ми закла до два бързи коня,
защ' ми закла два сиви соколи?
Ял од люди млого е срамота,
од Господа млого е греота!
Проговори негова мила сестра:
- Али чуеш, Павло, мои братец,
да се правдам, сестра не веруеш,
да се кълнем, йопе не веруеш.
Ай к' идемо у гора зелена,
тамо има едно сухо дърво,
от ка се векот, Бога ми, создаде,
тоа дърво све сухо ми седи.
Принеси ме мене под дървото!
Ако е сестра, Бога ми, на кривина,
тоа дърво йопе сухо ке седи;
ако е сестра, Бога ми, на правина,
тоа дърво шума ке ошуми.
Ми га зеде Павло добър юнак,
га однесе у гора зелена,
га принесе под суха шемшира -
одма шемшир шума ошумило!
Па ми братец сестра не веруе,
извади сабля, Бога ми, га пресече.
Къде кръвта сестри е паднало,
сотворило чешма лекоита,
що да иде кьоро и сакато,
здрао-живо дома ке ми дойде.
Къде трупот сестри е паднало,
сотворило големи манастира.
Дома дойде Павло добър юнак,
щом ми дойде, жена му болна легна,
болна легна три године дъна,
она, кучка, Бога ми, разбрала.
Проговори кучка Павловица:
- Море Павло, мои стопанине!
Однеси ме у гора зелена,
къде си сестра, Бога ми, ти заклало,
къде сестри кръвта е паднало,
сотворило чешма лекоита,
що отишло кьоро и сакато,
здрао-живо дома, Бога ми, дошло.
Ай мене тамо да м' однесеш,
да с' измием на чешма лекоита,
дан' Бог даде и я да оздраем!
Се излъжа Павло добър юнак,
ми спремало до два бързи коня,
еден явна, другийот га качи.
Айде, айде, по бели друмои,
наближиле до гора зелена.
Га остаи юнак од люба му,
га остаи назад на трагои,
ми откачи малока по-напре,
да ми види, Бога ми, али е наистина!
Ми приближи до гора зелена,
що ке види! Чудо е големо -
голем манастир, Бога ми, сотворило,
сред манастира мила му сестра седи,
а у скутье две деца ми държи,
а пред нега два кони й седа,
обата кони нейзи сенка държа,
два соколи на рамо й седа.
Ка ми виде Павло добър юнак.
ка ми виде, юнак се разплакало.
Ми се врати назад на трагои,
ми га фати негова верна люба,
ми изкопа дупка до пояса,
га закопа негова верна люба,
га закопа нега до пояса.
Зеде нега юнак да га гадя -
га гадеше три дни и три нокя,
га гадеше, дури га утепа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012