|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)
Една Яна между девет братя,
много са я братя обичали,
често са я на пазар водили,
често са й дрехи купували,
все сърмено и копринено;
често са й ножи купували -
златни ножи, сребърни ножици.
Не свиде се на кучка Павлетица снахата,
па се чуди що пакост да направи.
Па влезнала у хладни зевници,
та изпущи девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия,
па ойде на хладна механа,
отдалек иде и вика:
- Вдиг се, Павло, ега се не вдигнеш,
вдиг се, Павло, от хладна механа.
Що ти е сестра пакост направила -
изпущила ти е девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия.
А Павле ю тийо отговаря:
- И да го е сестра направила,
буди да сме сестра утъкмили,
това да сме на тъкмеш изпили.
Па си ойде кучка Павлетица,
па се чуди що пакост да прави,
па влезнала у мали оборе,
та убола крава яловица,
па си ойде, та Павлете вика:
- Вдиг се, Павле, ега се не вдигнеш,
сестра ти е друга пакост направила -
убила е крава яловица.
- И да го е сестра направила,
буди да сме сестра заженили,
това да сме на годеж изяли.
Чудила се кучка Павлетица,
каква пакост да направи,
ега влезнала у пчелина,
десет кошера сосадила,
па ошла, та Павле вика.
А Павле се насмеял и вика:
- Буди да сме сестра заженили,
медо да сме на мезе изяли.
Па се чудила кучка Павлетица,
какво пакост да направи.
Украднала Янини ножеве,
та си убоде нойно мъжко детенце,
па си ойде на хладна механа.
- Вдиг се, Павло, от хладна механа,
що ти е сестра щета направила -
убола е твое мъжко детенце.
Па си ойде Павел добър юнак
и като е затражил ножеве,
да види чии са ножеве кървави,
оно Янините ножеве били кървави.
Павел си на сестра говори:
- За всички пакости простих,
за дете, сестро, не прощавам
и твоя че глава да пада!
А сестра му тийо отговаря
със сълзи на очи.
А бракя са кола впрегнали,
Яна у гора да карат,
тамо глава да й режат.
Яна на бракя тийо говори:
- Не ме карайте у гора зелена,
а ме откарайте у равни друмове -
дека падне моя руса глава,
дека падне мои църни очи,
там да изврат два бистри извора;
дека паднат мои руси коси,
там да никне гъста кория;
дека ми тело остане,
там две чешми да теча,
като минат пътници,
там да седнат да починат
и студена вода да пийнат.
Бракя са й глава отрезали,
два бистри кладенци излезнаха,
корито, пълно със бистра водица -
тогай са бракя за сестра заплакали.
И така са нарекли -
Янина кория и Янини кладенци.
Поповяне, Самоковско (Архив на Асоциация "Онгъл", зап.
1991 г.); сосадила - сбутала.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|