* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна меджу девет бракя.
Много са я бракя обичали,
често Яна на пазар водили,
често са ю ножи купували -
златни ножи, сребърни ножници.
Къдe ходи Яна, да граоти,
дека стои Яна да сияе.
Не свиде се кучком Павлевица,
па си ойде при по-млада етърва,
па си на етърва потийом говори:
- Таком Бога, по-млада етърво,
ай да идеме у гора зелена,
да набереме биле оманиче,
оманиче биле, омразниче,
да си омразим сестрицата Янинка,
да я бракя толко не обичат,
да ю бракя толко не купуват!
Отговара по-млада етърва:
- Бракя са ю, нека я милуват,
бракя са ю, нека ю купуват!
Не свиде се кучком Павлевица,
не свиде се, Бог да я убие,
па си влезна у нови обори,
па убоде девет сиви юнка
и десета крава яловица.
Шекьом-мекьом до хладна механа,
шекьом-мекьом, та Павлете вика:
- Диг се, Павло, от хладна механа,
диг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти се е щета учинила,
учинила сестрица Янинка!
- Надзад, надзад, кучком Павлевице,
това не е сестра направила!
И да го е сестра направила,
ка да сме си сестра заженили,
това да сме си на годеш изели.
Не свиде се кучком Павлевица,
па увлезна у хладни зевници,
та опущи девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия.
Шекьом-мекьом до хладна механа,
шекьом-мекьом до Павлете вика:
- Диг се, Павле, от хладна механа,
диг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти се е щета учинила,
учинила сестрица Янинка!
- Надзад, надзад, кучком Павлевице,
това не е сестра направила!
И да го е сестра направила,
ка да сме си сестра заженили,
това да сме си на годеж изпили.
Не свиде се кучком Павлевица,
па увлезна у мала одая,
та украдна Янкините ножи,
та си убоде това мъжко дете.
Шекьом-мекьом до хладна механа,
шекьом-мекьом до Павлете вика:
- Диг се, Павле, от хладна механа,
диг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти се е щета учинила,
учинила сестрица Янинка,
убола ти е това мъжко дете.
Вдигна се Павле от хладна механа,
па си ойде при сестра Янинка.
Сестра плаче и се тийом моли:
- Това не съм язе направила.
Отрежи ми моя руса глава -
дека падне моя руса коса,
там че израсне гъста гора.
Дека паднат мои църни очи,
там че изврат два студени кладенца.
Дека падне моя равна снага,
че се сгради черква Мариица.
Па си увлезни у черква Мариица,
там че видиш кучком Павлевица,
що открадна Янкините ножи
и ободе твойто мъжко дете!
Що е рекла сестрица Янинка,
що е рекла, все така станало!
Заградила се е черква Мариица,
у черквата кучком Павлевица.
Намаза я Павел лоя и катрана,
та горела три дни - три нощи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012