* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна между девет братя,
много са я братя обичали,
често са я на пазар водили,
много са й ножи купували,
на ножници по златно вериже,
на вериже ясно огледало,
къде ходи Яна, да им свети.
Не свиде се кучком Павлевица,
влезнала е у нови яхъри,
та убоде девет сиви юнка
и десета крава яловица,
и си ойде на хладни механи,
та Павлете от механи вика:
- Вдиг се, Павле, от хладни механи,
що ти сестра щета учинила!
Убоде ти девет сиви юнка
и десета крава яловица.
Проговори Павел добър юнак:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
това не е сестра направила!
И да го е сестра направила,
девет юнка на годеж изяли,
яловица на зет харизали.
Отишла е кучка Павлевица
и се чуди що пакост да стори.
Влезнала е у пчелин кошери,
та сосади кучка сто кошера,
сто кошера кучка, сто рояка.
Пак отиде, та Павлете вика:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа,
що ти сестра щета учинила!
Влезнала е у пчелин кошери,
та сосади кучка сто кошера,
сто кошера кучка, сто рояка.
Проговори Павел добър юнак:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
това не е сестра направила!
И да го е сестра направила,
буди да сме сестра зажениле,
сладка меда по нея изеле,
сто кошера на зет харизале.
Па отиде кучка Павлевица,
па се чуди що пакост да прави.
Качила се на високи чардак,
де е спало нейно мъжко дете,
убоде си това мъжко дете.
Пак отиде, та Павлете вика:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа,
що ти сестра щета учинила!
Качила се на високи чардак,
убоде ти това мъжко дете.
Той час рипна Павел добър юнак
и отиде дома на дворове.
Като виде това мъжко дете,
на сестра му потийом говори:
- Мила сестра, Яно Янушице,
кажи, сестро, що да ти направим!
Я Яна му потийом говори:
- Мили братко, Павеле юначе,
това не съм язе направила,
направи го кучка Павлевица.
Ако съм го язе направила,
я не искам тука да ме губиш.
Отведи ме у поле широко,
отведи ме, та ме тамо губи!
Дека падне моя руса глава,
да излезнат два бистри кладенци;
дека падна мой бели ръце,
да излезнат два бора китати;
дека падне моя равна снага,
да се сгради черква Мариица.
Послуша я нейно мило брате,
отведе я усред у полето,
отведе я, та тамо я губи.
Де паднала нейна руса глава,
изврели са два бистри кладенци;
де падная нейни бели ръце,
изникная два бора китати;
де паднала нейна равна снага,
сградила се черква Мариица.
Глава скача, език отговаря:
- Мило брате, Павеле юначе,
като идеш дома на дворове,
да завариш твое първо либе,
да завариш с две очи кьорави!
Та да ходи лекове да тражи,
да не може лекове да найде,
па да дойде в църква Мариица.
Ка се върна Павел добър юнак,
що да види, море, що да чуе -
Павлевица кьорава и слепа.
Па й тражи лекове, церове,
отведе я усред у полето,
измила се на бистри кладенци
и веднаг е кучка прогледнала.
Разсърди се Павел добър юнак,
разсърди се, глава й отреза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012